Русия затяга санкциите срещу умишленото разпространяване на фалшиви новини, така наречените Fake News. Утвърдените медии, които са официално регистрирани - телевизии, радиостанции, печатни издания и информационни агенции – и сега подлежат на наказания, ако разпространяват неверни информации. За това следи Федералната служба за надзор на връзките, информационните технологии и масовите комуникации Роскомнадзор. Новата мярка се цели по-скоро в онлайн-изданията и частните лица. Критиците се опасяват, че поправките в медийния закон, приети в сряда от Държавната дума, могат да бъдат използвани от властите за заглушаване на нежелани новини.  

Фалшива новина - що е то?

В бъдеще както на онлайн-изданията, така и на частни лица може да бъде търсена отговорност за разпространяване на фалшиви новини, но – забележете! – и за незачитане или обиди към правителствените институции или държавната власт. Законът им дава възможност в кратък срок да отстранят спорните съдържания. Ако не се съобразят с указанието, съответният сайт може да бъде закрит или да му бъде наложена парична глоба до 20 хиляди евро - и до 5 хиляди евро за частни лица. За сравнение: средният брутен годишен доход в Русия възлиза на 6300 евро.

Първоначално поправките в закона предвиждаха значително по-ниски парични глоби за нарушителите. Но подобни меки санкции няма да променят поведението на хората, казва за ДВ руският депутат от "Единна Русия" Анатолий Виборний.

Той припомня, че след пожара в търговския център в сибирския град Кемерово през април миналата година се надигна вълна от умишлено разпространявани слухове и фалшиви новини. Хора, които вършат подобно нещо, няма да се стреснат от глоби в порядъка на 1000 или 2000 рубли, допълва депутатът. Затова той лично гласувал за приемането на по-високи санкции.

Други депутати от Думата също твърдят, че поправките в закона целят повишаване на сигурността на обществената информация, без да се засяга правото на лично мнение. За фалшиви ще бъдат смятани всички непроверени информации, представяни като факти, както и информации, които застрашават живота, обществения ред и други сфери от обществения живот. Законът обаче не казва кой ще преценява дали една информация е достоверна или фалшива.

Назад към времената на автоцензурата

"Властта взема мерки срещу информации, които тя възприема като заплаха за себе си", казва по този повод политологът и преподавател в Руския държавен университет за хуманитарни науки Илия Грашченков. Според него, очевидно законът има за цел да сплаши критиците на правителството. Той не очаква някакви масови репресии, например - ако Кремъл реши, че някой е качил във Фейсбук фалшива новина. Законът обаче ще насърчи автоцензурата и още повече ще раздели руското общество, казва Грашченков. Защото под ударите на закона ще попадне всеки човек, решил да критикува, примерно, някой корумпиран държавен служител - тъй като това може да бъде сметнато за обида.  

Грашченков не е единственият, който изпитва подобни опасения. Много потребители в социалните мрежи посочват и още нещо: медийният закон умишлено е формулиран твърде мъгляво. Така при всеки спорен случай последната дума ще има съдията. В Русия обаче няма независимо правосъдие.  Особено по дела с политически заряд съдиите на практика се съобразяват с указанията, спускани им от органите на властта.

Миодраг Сорич, Дойче Веле