Във понеделник се проведе първото заседание на Съвместната междуправителствена комисия на България и Северна Македония, създадена съгласно Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави. Макар и страните да отчетоха напредък в сферата на икономиката и транспорта, крайъгълният камък в отношенията на България и Северна Македония остана общата история. Причината бе предложението от македонска страна за съвместно честване на паметта на Гоце Делчев на 7 октомври, когато костите му са предадени от комунистическата власт у нас на югозападната ни съседка. 

По този повод водещи историци изразиха пред Агенция "Фокус" позицията си от гледна точка на историческата истина. Всички те се обединиха срещу предложението на Северна Македония за общо честване на Гоце Делчев. Повечето от тях го определиха като провокация, а някои дори използваха по-силни думи. Общо и категорично бе становището на историците за българския произход на Гоце Делчев. 

Историкът и преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ проф. Пламен Павлов подчерта, че предложението за общо честване на Гоце Делчев на 7 октомври е обидно, абсурдно и позорящо светлата памет на героя. „Аз го приемам не само като една стандартна провокация, на каквито сме се нагледали и наслушали последните повече от 50 години, но и като нещо изключително обидно. Апелирам към колегите от българската част на комисията в никакъв случай да не правят компромиси с историята“, заяви той. Проф. Пламен Павлов приветства позицията на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева. Според него тя точно и категорично е заявила, че не само историците, но и никой българин няма да се съгласи върху подобно ругателство върху историята и върху една такава светла българска личност, каквато е Гоце Делчев. "Очевидно в Македония, и то хора от интелигенцията и по-млади колеги не само че не са се отърсили от „черната магия“ на македонизма, а продължават да бъдат нейни проводници. И то на такова междудържавно равнище при един ясен, категоричен договор за добросъседство и приятелство“, коментира проф. Павлов. Според него въпросът с произхода на Гоце Делчев не стои и никога не е стоял на дневен ред, защото самият Делчев нееднократно подчертава, че е българин.

Акад. Георги Марков определи предложението за съвместно честване на Гоце Делчев за 7 октомври като наглост и провокация. „Не може те да се подиграват с нас, предлагайки датата 7 октомври 1946 г., когато костите на Гоце Делчев бяха предадени на скопските титовисти от Георги Димитров и управляващата комунистическа партия. Това е една гавра. Заветът е костите на Гоце Делчев да бъдат погребани в свободна Македония. Македония не беше свободна нито след Първата, нито след Втората световна война“, каза акад. Марков. Според него кражбата на българска история се прави от югозападната ни съседка от времето на Тито. Според него трябва да се заяви, че историята е такава, каквато е. Акад. Марков също изтъкна българския произход на Гоце Делчев и подчерта, че има обнародвани писма на Гоце Делчев, в които той се изповядва като българин от Кукуш. „Може ли посмъртно в името на създаването на така наречената македонска нация ние да се съгласим да го правим македонец. Същото е да се съгласим, че е учил случайно в българската гимназия в Солун, във военното училище пак попаднал случайно. След това бил екзархийски учител. Много случайности станаха“, коментира акад. Марков. Той призова, че е крайно време в Скопие да проумеят, че в името на бъдещето не можем да приспособим историята. 

Проф. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН също определи като провокация предложението на Северна Македония 7 октомври да е дата на общото честване на Гоце Делчев. Той изтъкна, че датата е свързана с най-голямото морално, идеологическо и политическо падение на БКП. Проф. Елдъров обърна внимание, че на същата дата през 1946 г. тя е предала костите на Гоце Делчев на Скопие, а заедно с него неговата кауза, целия архив и музейни сбирки на Македонския научен институт. Според него по този начин тогавашната власт символично е предала и македонските българи и тяхната борба за национално освобождение и обединение. Историкът изтъкна, че прескачането в прегледа на Комисията от Античността до Гоце Делчев е опит да се прикрие катастрофата с подписването от България на Договора за добросъседство и приятелство. „Сравнявайки го с Преспанския договор, който Гърция сключи с държавата Република Македония, нашият договор изглежда като ученическо съчинение. В историческата колегия тлее истинско брожение, защото никой не беше консултиран от историците, които сме се занимавали през годините с проблемите на Македония, с македонския въпрос, с националноосвободителните борби на Македония. Познавам колегите, които са работили и трябва да кажа, че голяма част от нашите представители от тази експертна мултидисциплинарна комисия по образователни и исторически въпроси нямат компетентност по основните теми, които изпъкват в споровете между двете страни“, каза професорът. 

Историкът от Югозападния университет „Неофит Рилски“ доц. Валентин Китанов изрази умерена позиция. Според него дори да не е с цел провокация идеята за съвместно честване на паметта на Гоце Делчев на 7 октомври не говори добре за македонската страна. „Трябва да знаем истинските мотиви от македонската страна. Защо точно тази дата 7 октомври е предложена, когато костите на Гоце Делчев са пренесени в Скопие. Дали това е някакъв опит да се търси нещо, което да обединява по някакъв начин личността или това наистина е провокация, направена с ясната цел, че България няма да приеме това предложение“, коментира доц. Китанов. Той обясни, че много често в политиката се правят точно такива стъпки, които много добре могат да прогнозират стъпката на отсрещната страна. По думите повод за подобна крачка от македонска страна може да бъде желанието на съседката ни да стовари вината върху страната ни, в случай че не получи дата за преговори за присъединяване към ЕС и трябва да се търси някаква външна причина за това. „Ако това е направено с ясното съзнание, че не е провокация и е разбирано като някаква обща дата, също не говори добре за македонската страна, тъй като това означава, че липсва все още една категорична, историческа, обективна оценка и преоценка на тоталитарното минало в тази държава“, каза доц. Китанов. Според него въпросът е особен, защото българското общество окончателно е създало свои представи и оценка за така наречения тоталитарен период от развитието на държавата, но такава оценка в Македония не е направена. Доц. Китанов обаче бе категоричен, че опитите и упорството от македонска страна да се твърди, че Гоце Делчев не е българин, са обречени на неуспех.