Водят ни към Москва, Пекин и Анкара - в пакет

Огнян Минчев

Ситуацията, в която сами се насадихме е наистина драматична. Водят ни към Москва, Пекин и Анкара - в пакет. Този, който притежава цялата власт е един изцяло "източен човек" - по възпитание, по манталитет, по интерес. На пръв поглед не се случва нищо драматично. На практика ни 

варят като жаби в евразийски казан

 Важен аспект на проблемната ситуация, в която се намираме е подценяването на "самодържеца", който ни води нататък. "А, той не е кой знае колко умен... хитър... способен... свободен... да направи това..." Лъжете се! Той не е персонално способен или свободен - но той е "на каишка". На него му организираха протестите през ноември-декември... На него му организираха изборите през април, на които взе 50 на сто повече гласове отколкото му предвиждаха професионалните сондажи. На него днес му нареждат "в слушалката" подробно какво трябва да направи - подобно на послушен ТВ водещ, когото водят с тръбичка в ухото от апаратната... 

Неговите зависимости не се изчерпват с нишката към "Решетников". Дневния ред на "послушанието" му е доста по-широк. Когато Москва отслабва - в Сирия, в Южен Кавказ и другаде - виждаме бързо запълване на вакуума от Анкара... Да ви говори нещо 

названието "Боташ" - като "нова каишка", 

вързана дългосрочно на вратовете ни? Когато Москва "усвоява" стратегически пространства на Балканите - в Сърбия и в Унгария например, забелязвате ли координираната търговска и инвестиционна активност на Пекин - магистрали, бързоходни железници, пристанища, нови заводи... По правило - без особена печалба за домакините... Очевидно е - тече системен проект за максимално отвързване на България от Европа и Запада и за завързване за каруцата на източния авторитарен алианс. Бавно, полека, незабележимо - докато жабата плува в топличката вода... В този авторитарен алианс не ни привикват за да ни дават - както правят "глупавите" европейци. Там взимат, там връзват, там затварят... Магарето не го канят на сватба за да спи с булката...

Ако не се вземем в ръце тази есен - не само за президентските избори, а като активна и поне донякъде прозорлива гражданска - национална общност,

 капанът ще щракне, за съжаление окончателно

 Не сме чак толкова любими, не сме чак толкова незаменими, не сме чак толкова забележими - за разлика от Унгария или Словакия. Тях ще ги спасят - те са в центъра на Европа. Ние едва се класирахме да влезем в  този клуб. И сега какво - ще позволим ли на "прогресисткия" слугинаж да ни върне в лагера на бедността, подчинението и липсата на бъдеще? Аз съм бил в този лагер - и не желая да се връщам. Вие както си решите...