Двуличие: Румен Радев „неутрален“ в НАТО - хем с Германия, хем с Русия!

Димитър Попов

Случаят с дрона на летището в Лайпциг беше върха на цяла поредица от руски саботажи в Европа и отново постави въпроса какъв да е отговорът на тази агресия срещу НАТО. Германското правителство закри едно консулство в Бон, но не задейства чл. 4 от договора за НАТО. Европейските съюзници обещаха нови санкции, но реакциите като цяло бяха умерено враждебни към Русия. Имаше само две изключения: едното беше Полша, където нарекоха дрона агресия и поискаха дори военен отговор; другото беше българският премиер Румен Радев, който подкрепи Германия, но 

оправда донякъде и Кремъл,

 защото съюзниците помагали на Украйна с далекобойни ракети. САЩ, Гърция и останалите в НАТО нарекоха случая „безразсъдно руско действие“ и категорично подкрепиха Германия, без обаче да предприемат други действия, които могат да ескалират конфликта с Русия. 

Дали такава „умерена“ политика ще спре Путин? 

Със сигурност не, защото тези саботажи са реална военна заплаха, която остава без отговор. Не знам какво трябва да се случи още, за да видят всички, че нашият континент е в конфликт с истински агресор, въоръжен до зъби и решен да се бие докрай. Войната се води на етапи, очевидно планирани внимателно от Кремъл, и овладяването на Украйна е само първата стъпка от възраждането на Съветския съюз. Следващата фаза може да бъде само една - нахлуване в Източна Европа и превръщането и в

 плацдарм за бъдещ контрол върху континента

Това не е пресилен или измислен сценарий, споделят го все по често анализатори от водещи институти в света, които тълкуват действията на Русия като агресия на държава, преминала изцяло на военни релси. 

Путин е още по - опасен защото е начело на народ, който одобрява неговата войнолюбива политика. Нужна е много твърда линия на поведение, главно от САЩ, както и редица други военни мерки, които да го заставят да проумее, че вече е загубил войната. Това е възможно и ще напомня един епизод от войната в Украйна, който е показателен. В края на 2022 година ЦРУ бяха разбрали, че Путин се готви да използва тактическо ядрено оръжие. Тогава САЩ реагираха мигновено - с официално предупреждение, че ще се намесят военно и че първата стъпка на НАТО ще бъде да унищожи флота на Русия в Черно море с конвенционални оръжия. И Путин забрави за ядрените бомби…

Путин трябва да бъде спрян сега, 

преди да подпали целия свят, но Европа сама няма силите, пък и куража да се опълчи на Русия истински. Ето защо ще гледаме все същия филм в близките месеци – руски диверсионни атаки, заклинания за единството на европейските лидери и един „неутрален“ Тръмп, който подмолно помага на Путин. 

След частичните избори в САЩ през ноември нещата може да се променят обаче. Очаква се Конгресът и Сенатът да си върнат мнозинството на демократите. Те вече обещават процедура по импийчмънт за Тръмп, което ще го принуди да приложи тежките санкции срещу Русия, които вече са гласувани и одобрени от двете партии в Конгреса. Санкциите могат да обърнат войната в Украйна, особено ако Сенатът задължи президента да възстанови и военната помощ, която той спря миналата година. Има също индикации, че САЩ са потвърдили пред Русия твърдия си ангажимент с чл. 5 в договора за НАТО, и че няма да позволят атака срещу държава съюзник да мине без тяхна военна намеса. Тези новини обещават втвърдяване на политиката към Русия и заедно с военните успехи на украинската армия вещаят за Путин пълна катастрофа догодина.

Що се отнася до България, обявената от Радев неутрална политика на лавиране между НАТО, Европа и Русия не е нищо друго, освен опит да бъде прикачена страната към руския лагер подмолно и без това да бъде обявено публично. Правителството го прави с малки стъпки, но методично и упорито. 

Обръщането към Евразия вече включва и Китай, 

с който Радев смята да прави споразумение за големи инвестиции, които по традиция включват и огромни китайски заеми, гарантирани от държавния бюджет. Видяхме подобна китайска инвазия в Сърбия и в много други държави по света. Това правителство отваря широко вратата на изток в момент, когато ЕС и Китай са пред прага на търговска война. А това, в комбинация с разрешение за руски компании под санкции да търгуват с желязо с АЕЦ Козлодуй и да подържат инфраструктурата и оборудването на АЕЦ Белене, вече е геополитически завой с непредвидими последици. Това са реални крачки в грешната посока, мотивирани с неясни политически заявки за независима и патриотична политика. 

В същото време правителството на Радев се оказа

 безпомощно

 пред най-големия проблем – високите цени и инфлацията. България е на първо място по инфлация в ЕС. И без статистика се вижда, че цените на стоките запазиха числата от миналата година в евро и поскъпването във всички браншове, особено в услугите, е двойно. В Гърция и в други европейски държави наложиха таван и се договориха с производители и търговци да спазват някакво приличие по въпроса за цените. В България обаче дори разговор на тази тема няма. Радев не смее да извика едрите производители и търговци – някои с прякори, и да ги принуди с различни мерки да обуздаят алчността си. В рамките на пазарната икономика държавата има механизми за такава принуда. Това правителство обаче е правителство на същата олигархия, която сега бърка в джоба на потребителите, останали без държавна закрила. Тъкмо по тази причина цените ще продължат да растат и рецесията и икономическата криза скоро ще почукат на вратата. Потреблението в страната вече е паднало драстично, туристическият сезон е пълен провал, 15% е спадът в производството, а цифрите за безработицата тръгнаха нагоре. Като добавим и наказателни процедури от ЕК за високата инфлация, ще получим 

перфектната буря, която ни очаква още тази зима

За съжаление около Радев няма икономически и финансов екип, който да бие тревога. Главните му съветници и него самия ги тегли в друга посока – да обърнат геополитическата ориентация на страната в полза на Русия. 

Ние сме в едно европейско семейство, което трудно ни припозна за свой роднина, но все пак ни взе под крилото си. Сега да лъжем съюзниците, че ще имаме собствена независима политика, а в същото време ние добре си знаем, че нямаме нито икономика, нито армия, нито дипломация, нито здрави институции, нито дори народ, който е готов да брани държавата, е все едно да скочим от самолет с туристическа раница на гърба. Можем да си летим из въздуха докато падаме, да се имаме за птица даже, но накрая ще срещнем земята в челен и съвсем трагичен сблъсък. И никой от нашите съюзници няма да ни е виновен, че не правим разлика между парашут и туристическа раница. 

За Радев това няма да има значение, естествено – той ще катапултира направо в Крим. Останалите обаче, които му позволиха да кара самолета и му повериха живота си, трябва още на президентските избори да проверят дали това, което носят на раменете си, наистина е глава…