Руският опозиционен журналист Игор Яковенко (@IgorYakovenko) и украинският военен експерт Сергей Грабски обсъдиха последните новини, свързани с войната в Украйна.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е взел решение да не спира военната помощ за Украйна, въпреки че преди това бе съобщил, че може да предприеме подобна стъпка. Според Грабски, именно кремълският диктатор Владимир Путин е подтикнал Тръмп към това решение, тъй като не е готов на никакви отстъпки, за да спре войната.

Същевременно между Украйна и САЩ бе сключена сделка за полезни изкопаеми., а  това трябва да доведе до още по-голям напредък на Въоръжените сили на Украйна, които вече показват блестящи резултати на фронта.

Путин и обкръжението му трябва да се молят Украйна да не се ядоса прекалено, категоричен е Грабски.

Ето какво казва:

Днес Украйна е достигнала до момент, в който все повече се самозадоволява, бидейки аванпост на цивилизования свят. Слава Богу, цивилизованият свят в лицето на балтийските страни, Полша, Германия, Франция, Великобритания – особено – разбира необходимостта от подкрепа на Украйна.

Когато говорим за пари – повярвайте ми – 15 милиарда за Украйна са изключително много. Разбирам добре, че когато президентът Зеленски предложи на Тръмп сделка за 15 милиарда за закупуване на „Пейтриът“-и, не ставаше дума за украински пари, а за средства, предоставени от съюзниците ни. А сега вече сме на такова ниво, че по подразбиране всички знаят откъде идват тези средства – от замразените руски активи. Това прави войната неунищожима за Украйна и я превръща във война, в която показваме как и какво можем да развием.

Американците го разбраха. Разговарях с момчетата – казват: „Получихме някакво оборудване и осъзнахме колко е скъпо и колко е неефективно в днешната динамична ситуация на фронтовата линия.“ Затова сега имаме постоянни визити на представители на почти всички европейски държави и САЩ – по темата как да се усъвършенства въоръжението, как да стане по-ефективно и по-евтино.

Защото, за разлика от преди, когато оръжието беше индивидуално, малочислено, но високоточково и интелектуално, сега се търси „евтино, много и ефективно“. И точно това демонстрира Украйна.

Разговаряйки с нашите моряци, се пошегувах: „Момчета, може би скоро ще се откажем от понятието ‘флотоводец’, ще управлявате с джойстик целенасочено.“ Единствено не знам как ще е положението с подводните транспортни средства. Те ми се усмихнаха и казаха: „Работим по въпроса.“ Тоест, скоро може да се окаже, че и такава опция ще е налична – украински подводни безпилотни комплекси, приближаващи се до руски бази.

Така ще поставим дебел кръст върху руското военно присъствие в Черно море – редом с англо-френската коалиция от Кримската война и с германците през 1918 г. Сега Украйна е третият фактор в унищожаването на руското военно присъствие в Черно море. Руският „Посейдон“, този мощен морски дрон, за който толкова се говори, всъщност ще бъде реализиран от Украйна. Руския никой не го е виждал – той съществува само в ефирите на Соловьов. А в Украйна той вече става реалност под името „Манта“ – тестван е вече в ОАЕ. Тоест това не е далечно бъдеще.

Русия традиционно е силна на сушата. И не изпадам в еуфория, защото наблюдавам статистиката – анализирам натиска на противника по фронта. И казвам на колегите си в чужбина: „Искате да говорите за мирни преговори? Погледнете броя на бойните сблъсъци – те не намаляват.“ Русия все още натиска, изразходвайки колосални ресурси. Всеки месец губи над 40 000 убити. Това излиза извън рамките на допустимото.

Русия пропуска шанс за отдих, който би могла да получи чрез компромис. Смятах, че разбирам руския манталитет, но сега отказвам да разбера логиката на управляващия режим. Това надхвърля здравия разум, особено при вътрешната икономическа ситуация.

Парите също са оръжие. Санкциите и митата от 500% играят в полза на Америка. Ако не купувате руски петрол, ще купувате американски или шистов газ. Това е студен икономически интерес, без сантименти, без обяснения в любов към Ким Чен Ун или Путин от страна на Тръмп. Просто бизнес.

Америка се връща към нормалния си режим – „doing business“. И затова ние гледаме към бъдещето спокойно, осъзнавайки, че войната далеч не е приключила и предстоят още сериозни изпитания.

Едно от тези събития е 9 май – кулминацията на „победобесието“, както го наричаме. Путин обяви поредното победно примирие. Зеленски отговори ясно – това не е примирие, това е клоунада. И ние няма да гарантираме сигурност за онези, които ще дойдат на парада – защото знаем, че Русия може да организира провокации.

Ако китайски и севернокорейски войски участват в парада, и Си Дзинпин пристига за повече от три дни – това вече е сериозен политически сигнал в подкрепа на Русия.

Зеленски не каза директно, че отхвърля примирието, но и не каза, че го подкрепя. Вероятно от 8 до 10 май ще има някакво въздържане от удари. Но Русия може да се опита да организира провокации, за да обвини Украйна.

Нямаме никакви илюзии. Дори по време на „великденското примирие“ Русия нападна Киев. Затова сега сме подготвени. Офанзивата в западна Украйна струва много, но Украйна вече е достигнала паритет с Русия по отношение на дроновете – 140 на 170 дневно. Това е изравняване на баланса.

Украйна все още няма балистични ракети в такова количество, но това е въпрос на време. И затова ние сме свободни да изберем инструменти за ответни действия. Не сме поемали ангажимент да спазваме примирие.

От военна гледна точка – да, всяка пауза е полезна за защитата: възстановяване на позиции, прибиране на резерви, евакуация на ранени. Но това е относително.

Интензивността на бойните действия остава много висока – наскоро имаше пик от 269 сблъсъка. Дори спад до 60–80 вече ще се възприеме като „почти не стрелят“.

Но реално бойните действия ще продължат. И Украйна е свободна да удря там, където ѝ е изгодно.

Зеленски беше ясен – не сме длъжни да гарантираме сигурността на хора на Червения площад. Участвал съм във военно училище – парадите са само показност. Няма смисъл да се удря по площада.

Но Русия вече трупа огромни сили за ПВО за защита на Москва. След 9 май, на 10-и, много локации ще останат незащитени. Украйна има моралното право и техническата възможност да удря там, където смята за нужно. И ако Русия събуди „звяра“ – ние ще отговорим. И Русия няма да може да направи нищо.