В речта си, произнесена в навечерието на войната на Русия срещу Украйна, президентът Владимир Путин подчерта историческите и религиозните връзки между двете страни и заяви, че една от целите на Москва е да защити православното християнство.

В съответствие с многовековната си империалистическа традиция Русия поддържа специални отношения с Московската патриаршия. Прекъснати единствено от 74-те години социализъм, те са били средство за подпомагане на укрепването на легитимността на руското управление и за оказване на влияние върху православното население на други страни, включително бившите съветски републики. Той също така използва християнството, за да увеличи подкрепата си сред западните консервативни, популистки партии и политици, като Марин Льо Пен във Франция, чешкия президент Милош Земан, АзГ в Германия и дори евангелистката подгрупа в Републиканската партия в САЩ.

Диана Бътлър Бас, известен американски историк на християнството, твърди, че Путин успешно е вмъкнал православното християнство в имперската си програма, приета с ентусиазъм от някои среди на Запад. Тя твърди, че американските евангелисти, католическите традиционалисти в западните страни и православните християни под егидата на Руската църква са имали тенденция да настояват за общ фронт срещу трите основни врага - упадъчния секуларизъм, възходящия Китай и исляма - за славното възраждане на моралната чистота и християнската култура.

Православните църкви разделени по въпроса за войната в Украйна

Решението на Путин да започне война с Украйна изглежда предизвика още по-големи разцепления в православния християнски свят, който вече беше разделен от създаването на автономна Православна църква на Украйна през 2018 г., призната от Фенерския гръцки православен патриарх в Истанбул, когото Москва обвини, че действа в съответствие с целите на американската външна политика.

В лицето на войната религиозните лидери в Православната църква, която включва както Украйна, така и Русия, изразиха безпокойство към нарастващите вътрешни разделения в църквата. Както се очакваше, Православната църква на Украйна зае твърда позиция срещу Русия. Митрополит Епифаний I, предстоятел на църквата, не само призова света да спре "руската и беларуската агресия", но и помоли за молитви за украинска победа.

В същото време военната политика на Руската православна църква може да се характеризира с молитвата на патриарх Кирил за единство на славянските земи, в която той включва Русия, Беларус и Украйна, както и за единство на църквите на Украйна и Русия пред лицето на "изкушенията, дяволските атаки, провокациите".

Доста неочаквана беше демонстрацията на подкрепа за Киев от страна на Украинската православна църква, която остана лоялна на Московската патриаршия след разкола на Украинската църква през 2018 г. Митрополит Онуфрий определи започването на войната от страна на Русия като "трагично" и призова украинците да покажат любовта си към родината и да се молят за успеха на армията си. Като изтъкна общото славянско и православно наследство между украинци и руснаци, той заяви, че войната между тях е повторение на библейското убийство на Авел от брат му Каин, първородния син на Адам и Ева.

Една от най-влиятелните сили на православното християнство, гръцкият православен патриарх на Фенер в Истанбул, също заклейми войната на Русия срещу Украйна. Патриарх Вартоломей I я определи като "непровокирана атака срещу независима и суверенна европейска държава" и предупреди, че тя ще доведе до големи човешки жертви и нарушения на човешките права.

Тази позиция спрямо Русия бе повторена от архиепископ Елпидофорос от Гръцката православна архиепископия на Америка, който нарече войната "брутално нахлуване на Владимир Путин в Украйна", а архиепископ Макариос от Австралия я определи като "непровокирана атака" и "неприемливо решение".

Главата на православната църква в Грузия, патриарх Илия II, заяви, че собствената му страна знае от "горчив опит" значението на териториалната цялост. През 2008 г. Грузия води собствена война срещу Русия за отцепническите региони Южна Осетия и Абхазия.

Все пак си струва да се отбележи, че не всички православни духовни водачи са толкова енергични в заемането на такава открита антируска позиция. Потвърждавайки влиянието на Русия в някои части на общоправославното пространство, някои църкви се въздържаха да заемат ясна политическа позиция. Така например Йерусалимският патриарх Теофил III изрази скръбта си от войната, без да назовава Русия, като призова християните да се молят за народа на Украйна.

По подобен начин Сръбската православна църква предпочете да подчертае братските отношения между украинците и руснаците, като призова за диалог. Без да сочи с пръст Русия, патриаршията нарече продължаващата война "болезнен акт". По подобен начин Българската православна църква също постави акцент върху общите религиозни връзки. В свое изявление патриарх Неофит нарече войната "военен конфликт в Украйна" и помоли за молитви за спиране на кръвопролитията.

Войната на Русия срещу Украйна за пореден път разкри разломните линии в православния свят, които се определят от профанни фактори, а не от богословски различия. Дори когато оръжията замлъкнат между Украйна и Русия, позициите на различните православни църкви ще оставят своя белег, а вътрешноправославните разделения рискуват да се задълбочат още повече. /БГНЕС

--------------------------------

Ахмет Генчтюрк, Анадолска агенция