Димитър Попов

След като Румен Радев вкара и Конституционния съд в битката срещу приемането на еврото, след като се съюзи с Възраждане и Величие срещу правителството, той изглежда решен да хвърли страната в безредици и хаос, но да саботира еврозоната на всяка цена. 

Аргументирани мотиви за това неистово желание той няма. Миналата година Радев подписа закона за еврото без вето и дори убеждаваше Възраждане, че няма нужда да искат референдум по въпроса за еврозоната, защото Конституционният съд вече се е произнесъл и ние трябва да влезем в нея. По нищо не личеше да има резерви за валутата, нито пък да е скептичен за датата. Може би не е очаквал, че всичко ще се случи още тази година и затова е проявил лицемерно съгласие с останалите. Възможно е, но и така да е, важното е какво си казал публично, а не онова, което си мислил под юргана.

Промяната в поведението му сега изглежда силно мотивирана отвън – засилил се е 

натискът от Кремъл 

върху самия Радев и вероятно са му казали да спре с двуличието и да изпълнява заповедите така, както са спуснати „отгоре“. А за Русия въпросът с нашето членство в еврозоната е въпрос на живот и смърт! 

Ако приемем еврото, Русия губи политическата битка срещу нашата европейска интеграция и се прощава окончателно с лелеяната мисъл за връщането ни в евразийска зона под руски контрол. Финансово нашето членство ще е загуба на стотици милиони, наливани в проруски партии и медии у нас, ще бъде и кадрови провал на цялата руска кохорта от шпиони и агенти, които активно работеха за евразийско бъдеще. Заради засиления контрол на Европейската централна банка върху банки и фирми, Русия ще изгуби и много от схемите, по които досега изпираше милиарди през България. И не на последно място – предстоят проблеми за онези близо 13 000 руски фирми, регистрирани в България и работещи до момента без никакъв контрол. 

Ето защо Радев е активиран като последен и отчаян опит да се спре членството ни по единствено възможния начин – като се провокира 

хаос и политическа нестабилност,

 която да откаже държавите от еврозоната да ни приобщят. 

Имат ли Радев и руските партии ресурса да ни спрат към еврозоната?

Категорично не! Освен да размъти малко водата, той няма да постигне нищо друго с опитите да създава смут и брожения. В парламента има огромно проевропейско мнозинство от 177 депутати, правителството и БНБ вече потвърдиха искането си за членство, така че кервана си върви по пътя, а кучетата отстрани просто ще си лаят. 

Въпреки това случаят с Румен Радев и неговите напъни да саботира държавата, повдигат два много съществени въпроса около фигурата на президента и те трябва да бъдат дискутирани още преди президентските избори догодина.

Първият въпрос е какво ще стане, ако следващия президент е като Радев – човек злонамерен, отмъстителен, готов да нарушава законите за лични цели, властолюбив  и най-вече – готов да брани евразийски интереси вместо българските? Пораженията от неговото президентство ги виждаме и днес – дълбока политическа криза, разнобой на институциите и пълно незачитане на духа на конституцията и на нейните уредби.

По конституция президентът не е самостоятелна власт и не може да се позиционира като коректив, нито като опозиция на изпълнителната власт и на парламента. Той има церемониална функция да подписва укази и да символизира единството на нацията. Ролята му се свежда до добронамерено подпомагане на изпълнителната власт и до намеса като посредник между партиите при кризи. Толкова! Радев си превиши правомощията многократно: той се намеси в изпълнителната власт, започна да прави собствена различна външна политика, да подписва дългосрочни икономически договори, да създава политически партии, дори да конструира свои мнозинства и коалиции. 

Примерът с партия Величие, която цъфна в парламента шест месеца след неговото формиране, разклати дори правителството. Оказа се, че хората на Радев в Конституционния съд са наклонили везните в полза на това безумно незачитане на ЦИК и на резултатите от изборите, и са го направили защото Радев искаше да увеличи опозицията и да бъде неин лидер.

Аферата с Боташ 

пък е христоматиен пример за грандиозна корупция извършена при еднолично управление на президента. Служебното правителство, подписало договора, се оказа принудено от Радев да го направи, след като той еднолично се договорил с Ердоган, и позволил на Газпром да напише договора по свое усмотрение и изцяло в своя полза.

Случаят с ДАНС пък е пример как злонамерен президент може да саботира националната сигурност. Две правителства неуспешно се опитваха да уволнят личното назначение на Радев за директор на ДАНС – Пламен Тончев. Той е човек, който не работеше по руска линия и с нищо не попречи на руските хибридни атаки в България. Стигнахме дори дотам, че британското разузнаване да подозира българското контраразузнаване в чадър над руските шпиони в Лондон. Най-сетне, само преди дни, правителството на Желязков и парламента извадиха Тончев от ДАНС и го преместиха на друга служба, но за да назначат нов човек на неговото място, трябва указ на Радев. Той вероятно ще го откаже и казусът отново ще увисне в безтегловност. Радев активно използва вратичката в конституцията с указите за да блокира работата на цялото контраразузнаване и да саботира политиката на самото правителство. 

И това са примери само от последната година. Списъкът им от 2021 година насам е доста дълъг и отдавна предизвиква сериозни 

опасения за бъдещето на демокрацията

 Оказа се обаче, че един недобросъвестен български президент, който реши да си присвоява повече власт, отколкото му е разписано, не може да бъде спрян от институциите и от партиите. 

А това повдига вторият важен въпрос - има ли изобщо механизъм такива като Радев да бъдат извадени предсрочно от президентството при нужда?

По конституция има две основания за отстраняването на президента от длъжност – едното е за нарушение на Конституцията, другото е за държавна измяна. Терминът „държавна измяна" изисква осъществяването на престъпна дейност против Републиката, а „нарушение на Конституцията" обхваща както нарушения, които нямат престъпен характер, така и такива, които са престъпни деяния. 

Обвинение срещу държавния глава може да се повдигне с подписите на най-малко 60 депутати, като след това то трябва да бъде подкрепено от поне две трети или от 160 народни представители. После искането отива в КС, който трябва да вземе окончателно решение в едномесечен срок. Ако две трети от конституционните съдии подкрепят отстраняването, то ще влезе в сила. В този случай

 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват предсрочно

Единственият опит за импийчмънт на български президент до момента е направен през 2010 г., когато е поискано отстраняването на Георги Първанов. След като обвинението е внесено за гласуване в парламента, там не му достигат шест гласа за да бъде прието и да стигне до КС.

Механизмът за импийчмънт е тромав, доказването на държавна измяна или нарушение на конституцията е трудна работа, особено при положение, че президентът подписва указите за назначаване на директорите на специални служби и дори на главния прокурор. 

И въпреки това моментът днес изглежда подходящ да се изпробва тази процедура – този път срещу Румен Радев. Държавна измяна е особено понятие, което може да бъде тълкувано от юристи. Ако в президентството например работят руски шпиони, и ако осъдени руски шпиони в Лондон твърдят, че са близки с президента, това дали влиза в състава на държавната измяна не знам! Обаче нарушение на конституцията е далеч по разбираемо обвинение и мисля че Радев има за какво да бъде обвинен. 

През 2021 година той назначи за министър в свое служебно правителство Кирил Петков, който в този момент имаше двойно гражданство. По искане на партии, Конституционният съд се произнесе, че президента е нарушил конституцията. Не последва никакво наказание за Радев, както помним. Защото на власт вече бяха партии, създадени от него,/също в нарушение на конституцията впрочем, защото тя не позволява на действащия президент да се меси в политическия живот и да формира политически организации/, и тези партии не смееха да обвинят човека, под чийто юмрук се бяха пръкнали.

И все пак, назначаването на Петков за министър е едно доказано нарушение на конституцията от Румен Радев. Категорично доказано! Ако следваме процедурата, днес в парламента има 160 проевропейски депутати, които не одобряват опитите на президента да ни отреже пътя към еврозоната. Тези депутати са достатъчно да задействат

 процедурата по импийчмънт

Дали в Конституционния съд ще има 8 съдии, които да го отстранят не знам, но дори и да ги няма, самото обвинение и гласуването на парламента ще са достатъчни в едно отношение – да докажат, че България е правова държава, че има върховенство на конституцията и никой не може да бъде над нея, че главния върховен орган на властта е парламентът, а не президентът, че хора като Румен Радев няма да бъдат търпени да се упражняват в авторитарно управление на гърба на българската демокрация. И не на последно място – един импийчмънт на президента сега ще бъде ясно предупреждение към бъдещия президент, който може би си представя президентството също като Радев – мощен тръмплин за еднолична власт. Само това да бъде резултата от една процедура по импийчмънт, пак ще си струва въпросът да влезе за обсъждане в парламента! 

Но аз мисля, че ще има и друг резултат – войната на Радев срещу еврото и срещу правителството ще спре. И то не защото на него ще му дойде акъла, а защото след такава процедура по импийчмънт онези в Кремъл, които дърпат конците в президентството ще проумеят, че изпускат своето най-силно оръжие в България. В такива случаи те отслабват натиска и изчакват по-добри времена, когато техният резидент може да се позиционира на ново поприще, като партиен водач например. Този резултат от процедурата по импийчмънт е добър за страната и си струва усилието да бъде постигнат.