Войната на Тръмп в Близкия изток доведе до инфлационен натиск в цяла Европа

Войната в Близкия изток вече се усеща пряко в джоба на европейците. Инфлацията в еврозоната се ускорява до 2.5% през март – най-високото ниво от повече от година, след като енергийните цени рязко тръгнаха нагоре заради конфликта с Иран.

Данните, цитиран от The Wall Street Journal, показват ясно: инфлацията отново излиза над целта на Европейска централна банка от 2%, а основната причина е енергията. Само за месец тя се обръща от спад към ръст от близо 5%.

Това не е просто икономически показател. Това означава по-скъпи сметки за ток и горива, по-високи транспортни разходи и натиск върху цените на почти всички стоки – от храна до услуги.

Ситуацията се влошава от скока на петрола. Цената на Brent се е увеличила с над 50% и вече надхвърля 100 долара за барел, след като конфликтът засегна ключови енергийни маршрути. Почти пълното затваряне на Ормузкия проток – през който минава около 20% от световния петрол – доведе до реален страх от недостиг и нова енергийна криза.

Европа е особено уязвима. Континентът все още зависи в голяма степен от внос на енергия, а в момента е принуден да се конкурира агресивно за втечнен природен газ. Само за няколко години вносът от САЩ се е увеличил многократно, но това не гарантира стабилност при глобален шок.

Икономическият ефект вече се вижда. Доверието на бизнеса и потребителите спада, очакванията за инфлация растат, а компаниите започват да калкулират по-високи цени. Това е първият сигнал за възможна втора вълна на инфлация – когато скъпата енергия се прехвърля върху всички останали сектори.

Засега базисната инфлация остава относително стабилна – около 2.3%, което означава, че ефектът все още не е напълно разпространен. Но икономистите предупреждават, че това може да се промени бързо, ако високите цени на енергията се задържат.

Точно тук идва големият риск. Ако инфлацията започне да се „вкоренява“, Европейска централна банка ще бъде принудена да реагира. Председателят Кристин Лагард вече сигнализира, че при по-сериозно отклонение ще последват действия – включително повишаване на лихвите.

Това би означавало по-скъпи кредити, по-труден достъп до финансиране и допълнителен натиск върху икономическия растеж, който и без това се забавя. Прогнозите вече сочат растеж под 1% – ниво, близко до стагнация.

Ако енергийният шок се задържи, сценарият става още по-тежък. Според анализи инфлацията може да достигне до около 5% в следващите години – ниво, което би засегнало сериозно покупателната способност на домакинствата и стабилността на бизнеса.

Това превръща войната в Иран не просто в геополитически конфликт, а в икономически фактор с директни последици за Европа. От цената на бензина до ипотеките – ефектът вече е тук.