Илиана Славова

Войната срещу Иран беше неизбежна. Въпросът не е дали, а кога – преди или след като Техеран се сдобие с ядрено оръжие. Ако САЩ и Израел не я бяха започнали сега или в близко бъдеще, щеше да я запали самият Иран след като натрупа ядрена мощ – да не забравяме, че унищожаването на държавата Израел е негова официална цел. И нямаше да спре дотам. Щеше да тероризира региона, както се държи Русия със съседите си. А 

„оста на злото“ Москва-Техеран-Пхенян 

щеше да има все повече претенции върху световния ред.

Опозицията в американския Конгрес опонира, че няма доказателства за непосредствена заплаха от Техеран. Израелските служби казват друго – Иран е близо до придобиване  на ядрено оръжие и скоро би имал „ядрен имунитет“.  

Предупрежденията на МААЕ са в същата посока. Ядреният потенциал на Иран далеч не е унищожен, както твърдеше президентът Доналд Тръмп след 12-дневните атаки през юни. Техеран не допусна ядрените инспектори до съоръженията си. 

Заблуждава международната общност от години

много преди Тръмп да изтегли САЩ от ядреното споразумение с Иран. Нееднократно МААЕ съобщаваше за отказани инспекции и саботирани камери за наблюдение в иранските ядрени обекти. Но от това не следваше нищо. 

През седмицата израелските военни унищожиха подземен обект в Иран, където режимът тайно е разработвал ключов компонент за атомно оръжие.

  Да се допусне Техеран да придобие такова оръжие би било безотговорно към бъдещето на света. А през годините стана ясно, че каквото и да обещава, режимът на аятоласите няма да промени терористичния си характер и няма да се откаже от ядрените си амбиции. Само с радикална смяна на властта Иран би престанал да бъде заплаха. 

Но Тръмп не се стреми към това.  Казва, че не харесва сина на Али Хаменей за негов приемник във властта и иска лично да участва в избора следващия върховен лидер на Иран. Да постигне 

сделка, както с Делси Родригес във Венецуела 

Явно идеята ЦРУ да въоръжи кюрдите и те да вдигнат въстание срещу режима не цели неговото сваляне, а само да го направи по-сговорчив. Дори когато споменава  за капитулация на Техеран, американският президент не изрича думата „демократизация“.

Иска унищожаване  на ракетните способности на Иран и  ликвидиране на флота му, както и да се гарантира, че  „никога няма да се сдобие с ядрено оръжие“ . За какви гаранции става дума, след като досега нито механизмите за проверка, нито санкциите се оказаха надеждна пречка? Ще сключи голяма сделка? Вече имаше такава през 2015 г. и тя се провали. Формулира и четвърта цел – да се гарантира, че „иранският режим няма да може повече да въоръжава, финансира и насочва терористични армии извън своите граници“. Как един терористичен режим ще спре да произвежда и изнася тероризъм, след като такава е същността му? Разрушаването на логистиката и финансовите потоци може да е временна пречка, не трайно решение. Не и без радикална промяна в управлението. Не и с иранска версия на Делси Родригес.  

Президентът на САЩ започна битка, която е важна за бъдещето, без да има идея за това бъдеще. И без необходимата подготовка.  

Първо говореше за срок от месец, после от Пентагона заявиха, че военните действия може да продължат до септември. Ако имаше нужните предварителни анализи, картината би била друга. Вместо това, 

почти в духа на Путин 

(който пета година „превзема Киев за три дни“), Тръмп импровизира в движение. И нарича войната „военна операция“. Как иначе ще заобиколи Конгреса? И не само заобиколи Конгреса, но и не информира съюзниците си, за да се създаде нужната координация и логистика. 

Едва когато съседите на Иран и американските бази в тези страни се озоваха под обстрела на ирански дронове, реши да потърси опита на Украйна в справянето с такива заплахи. С нагласата, че Киев трябва да реагира на мига, макар че самата Украйна е под непрестанни обстрели и се бори да защити гражданите си. Отгоре на всичко, в интервю за “Политико“, обяви президента Зеленски за пречка пред сключването на мир с Русия, а автократа Путин – за конструктивната страна, която иска „сделка“. Същият Зеленски, от когото иска дронове-прехващачи. И отново твърди, че няма карти: „А сега има още по-малко карти.“ Само че Зеленски има карти. Веднага прие да изпрати свои експерти по борбата с дронове, но поиска размяна – срещу прехващачите Украйна да получи ракети за своята ПВО. А Вашингтон има остра нужда от украинската техника, ако не иска и занапред да сваля евтини ирански дронове със своите ракети за милиони. После на Тръмп ще му се наложи да обяснява на данъкоплатците защо е прахосал парите им. Дали това е достатъчен аргумент да се вразуми? При политици с толкова хипертрофирано его никога не се знае. Досегашната история на отношенията му с Украйна е един перманентен гаф. И не дава много основания за оптимизъм.     

По аналогичен начин Тръмп очакваше съюзниците от НАТО  да му предоставят базите си незабавно и да окажат съдействие – нищо че ги игнорира в подготвителния етап. А и месеци наред обясняваше, че са бреме за САЩ, назидаваше, поставяше ултиматуми и доведе Алианса почти до парализа. После беше изненадан, че отколешният съюзник Лондон не бърза да предлага базите си, а Испания изобщо отказва да го направи.       

Президентът на САЩ 

влезе в бойните действия без стратегия 

разчитайки на краткосрочни тактически ходове. Добре е, че Израел влезе подготвен в тази война. Благодарение на израелските служби беше осъществен с успех ключовият удар срещу елита на иранския режим.  Израел има стратегия, за разлика от Белия дом. 
Има огромен шанс тази война да бъде спечелена и в основата на тази победа ще е Израел, макар че фанфарите ще са за Тръмп.  Може и да не бъде, ако президентът на САЩ продължи да действа като павиан в бижутерски магазин. Може да бъде спечелена и победата пропиляна, ако сключи някоя безумна сделка от вида „Делси Родригес“. Въпросът е доколко Тръмп се вълнува от факта, че за Израел и  за Близкия изток залогът е много повече от сделка.