Уесли Ран, Дойче веле

Никой в историята преди това не е понасял толкова огромни, унищожителни щети и загуби само за няколко седмици. Така Доналд Тръмп описа резултатите от последните няколко седмици война срещу Иран, която САЩ водят съвместно с Израел. Пред "Файненшъл Таймс” преди няколко дни американският президент заяви, че 13 000 цели са били ударени в Иран, а израелската армия обяви, че 80% от иранската противовъздушна отбрана е унищожена.

Въпреки това режимът може да е отслабен, но не е унищожен. Ответните удари продължават и очевидно Техеран все пак продължава да има стратегия. Върховният лидер на Иран Али Хаменей беше убит още в първия ден на войната. Сега синът му беше избран да застане начело на режима, но никой не го е виждал от началото на войната, което предизвиква спекулации за здравословното му състояние. Голяма част от високопоставените представители на режима са убити, а останалите продължават да са мишени за САЩ и Израел.

"Постоянното отслабване на военния капацитет на Иран от американските и израелските удари определено е ограничил възможностите му за отговор. Въпреки това режимът се доказва като изключително подготвен за асиметрична война и е имал десетилетия да планира точно такъв сценарий”, казва Джейсън Кемпбъл от Института за Близкия изток във Вашингтон.

Години подготовка за такава война
Десетилетия наред Ислямската република финансира прокси въоръжени групи в Близкия изток и потиска вътрешното недоволство, докато санкциите срещу ядрената ѝ програма съсипват икономиката на страната. Когато иранците излязат по улиците, за да поискат граждански права или свалянето на режима, военизираните поддръжници на властта като милициите "Басидж” потушават протестите с кръв, както стана и през януари, когато хиляди протестиращи бяха убити.

Международната изолация е част от стратегията на иранския режим за оцеляване, пише ирано-американската антроположка Наргес Баджогли във "Форейн Афеърс”. Когато САЩ налага ембарго на оръжията за Иран след Ислямската революция през 1979 г., Техеран изгражда стратегията си за асиметрична война. След кървавата война с Ирак през 1980-те години, "онова, което започна като импровизация, се превърна в доктрина” за Революционната гвардия на Иран. Ислямската република започна да произвежда собствени ракети и дронове, които да са лесни и евтини за правене.

Днес капацитетът на Иран за асиметрични военни действия е добре смазана машина - комбинация от дронове, кибератаки и военизирани терористични групировки в региона. Всичко това се финансира с приходите от петрол, който Техеран продава например на Китай и успешно заобикаля санкциите. "Иран изглежда е способен да поддържа тази заплаха доста време”, смята анализаторката от мозъчния тръст "Стимсън Център” Кели Греко. Според нея е факт, че конвенционалните въоръжени сили на Иран са значително намалени, но ракети все още има.

Евтините и ефективни дронове на Иран
Заплахата от иранските дронове е доста по-сериозна от тази от балистичните ракети на страната. Стратегията на Техеран се върти около дроновете "Шахед”, които струват между 17 000 и 43 000 евро за брой. Те са малки и се контролират дистанционно, а обсегът им е около 2000 км. Русия активно ги използва срещу Украйна. Техеран все още разполага с хиляди такива дронове, а и те се произвеждат бързо и лесно. А когато скъпи и модерни ПВО-системи като "Пейтриът” свалят такива дронове, това струва много скъпо на САЩ.

Производството на дронове в Иран е от компоненти с двойна употреба, а сглобяването "може да стане и в гараж”, казва Греко. "Ако руската продукция пълни складовете на Иран, то отслабването на военния капацитет на страната става доста по-труден за предвиждане”, отбелязва експертката.

Ключът към кризата - Ормузкият проток
Иран има и още едно огромно преимущество - географията. В момента Техеран блокира около 20 на сто от петрола в света, държейки затворен Ормузкия проток. Режимът планира да използва този коз, за да "получи отстъпки и да си подсигури стратегически цели”, казват от Института за изследване на войната.

"Това е най-голямото предизвикателство за САЩ и съответно за глобалната икономика”, смята Кемпбъл от Института за Близкия изток във Вашингтон. "Иран няма нужда от големи кръвопролития, за да задържи Ормузкия проток. Трябва само от време на време да демонстрира, че може да удари танкери, които не се съобразяват с условията му. Всяка изцяло военна опция за отваряне на протока изисква десетки хиляди войници, които да завладеят много голяма територия”. Според експерта ще е трудно петролът да тръгне отново през морския път без политическо разбирателство под някаква форма.

Режимът иска просто да оцелее
САЩ нямат интерес към сухопътна инвазия, а световните пазари са разклатени. Това е мотивация за Доналд Тръмп да се изтегли от войната. Той настоява, че Техеран иска преговори, въпреки че лидерите на режима отричат. Смята се, че новоназначените лидери в Иран са дори по-сериозни хардлайнери от предшествениците си, казва експертът Али Ваес пред "Форейн Полиси”.

Не е ясно и какво има предвид администрацията на Тръмп като твърди, че режимът е бил сменен. Тази седмица иранският президент Масуд Пезешкиан написа отворено писмо до американския народ, в което казва, че "пътят на конфронтацията е по-скъп и безсмислен от всякога”. Без значение дали Тръмп ще реши да се изтегли или да ескалира войната, изпращайки сухопътни войски, ясен път към ограничаване на възможностите на Иран да контролира енергийния пазар няма. А бърза победа и смяна на режима не изглеждат възможни. "Ако иранският режим се нуждае само от това да поддържа заплахата за Персийския залив и Ормузкия проток, то той може да прави това дълго време”, смята Кемпбъл.