С колебливите си позиции от началото на войната в Украйна Германия проигра огромно количество доверие. На нея започнаха да гледат като на близък приятел на Москва. Разместват ли се центровете на властта в ЕС?

Преди година приключи мандатът на Ангела Меркел като канцлер на Германия. Когато се разделяха с нея, политическите ѝ сподвижници я хвалеха като най-важния лидер в Европейския съюз и една от най-значимите политически фигури на Запада.

Към равносметката на 16-годишното ѝ управление спадат обаче и други неща: Меркел беше сред онези, които осуетиха влизането на Украйна в НАТО, тя одобри проекта за газопровода „Северен поток 2“, водещ от Русия до Германия – независимо от факта, че малко преди това Русия беше превзела полуостров Крим.

"Нов свят"

На 24 февруари тази година германската външна министърка Аналена Бербок каза: “Събудихме се в един различен свят”. Руската инвазия в Украйна не само обърна с главата надолу реда в следвоенна Европа, но промени и оценката за германската политика спрямо Русия. В началото на април украинският президент Володимир Зеленски покани Меркел в Буча, където руската армия изби десетки цивилни, “за да види сама до какво доведоха отстъпките, правени пред Русия, в продължение на 14 години”.


Известният украински автор Андрей Курков каза наскоро пред ДВ, че усеща “голям брой антигермански” настроения в родината си и добави: “И там съвсем открито назовават Ангела Меркел като виновник за това”.

Обвинения отправят и Полша, а и Балтийските държави. Те не са насочени само срещу Меркел, а срещу цяло поколение германски политици, които вярваха, че положителна промяна може да се постигне чрез активно сътрудничество, включително и търговско. Бившият германски външен министър и настоящ президент Франк-Валтер Щайнмайер призна, че някои “погрешни преценки” са довели до отлив на доверие към Германия.

В Германия и в чужбина смятат за особено скандална ролята на бившия канцлер Герхард Шрьодер, също социалдемократ, който отказва да се дистанцира от Путин.

Истински обрат в политиката ли е това?

Когато започна войната, канцлерът Олаф Шолц обяви, че това е “повратен момент” за германския парламент, подчертавайки, че правителството си е научило урока. От друга страна Шолц предупреждаваше за опасността от Трета световна война и се колебаеше дали да изпрати оръжия на Украйна, както и дали да подкрепи бойкота на руската енергия. Затова и не всички му повярваха, че е дошъл повратен момент. Полският министър-председател Матеуш Моравецки обвини Шолц, че продължава да блокира по-решителни санкции от страна на Европейския съюз.

Сдържаността на Шолц не бе оценена дори от Москва, смята изследователят на Източна Европа Фолкер Вайкзел: "Предположението, че така наречената "разсъдливост" ще се отрази положително на възприемането на Германия в Русия, е погрешно. Напротив, едно време московската пропаганда пресилено представяше Германия като приятел, а сега - също толкова пресилено като враг".

Недоверие към Берлин

Хенинг Хоф от Германското дружество за външна политика вижда “недоверие” към Германия най-вече сред Балтийските държави и Полша. "В крайна сметка Берлин иска да договори нещо с Москва през главите на всички останали" – а това напомня за пакта между Хитлер и Сталин от 1939 г., когато двамата диктатори си поделиха Източна Европа. Споменът за него е все още твърде болезнен в засегнатите страни.

Колебанията на германското правителство по отношение на доставките на оръжие, енергийното ембарго и въпроса за бъдещото присъединяване на Украйна към ЕС не се приемат добре и от останалите европейци, казва Вайкзел пред ДВ. "От Германия се очаква лидерство в Европейския съюз. Но които и въпроси на политиката по отношение на Русия и Украйна да погледне човек, ще види, че правителството винаги е действало прекалено късно и само под външен натиск."

Няма изместване на влияние към Париж

От това, че Германия губи влияние, други биха могли да спечелят. Доказателство за това бяха телефонните разговори, които президентът Зеленски проведе във вторник както с канцлера Шоц, така и с френския президент Макрон. След това Зеленски лаконично определи разговора си с Шолц като “доста продуктивен”, а този с Макрон като “съдържателен и дълъг”.

Въпреки това Хенинг Хоф не вярва, че Макрон ще e новият лидер на Европа. “Недоверието към Франция също е доста голямо, защото Макрон от 2019 г. насам търсеше ‘стратегически диалог’ с Путин, без да се е консултирал преди това с източноевропейците”. Според Хоф европейската политика спрямо Русия “не бива да бъде оставена в ръцете само на Германия и/или Франция. Държавите от Централна и Източна Европа, най-вече Балтийските страни и Полша, също трябва да имат думата”.

Как трябва да постъпи Германия

Вайкзел смята, че има три неща, които Германия трябва да предприеме, за да си спечели отново уважението на останалите: “Да подкрепи с всички сили Украйна, която иска статут на кандидатка за присъединяване към ЕС, последователно да подкрепя Украйна в нейната отбрана и – истински „херкулесовата задача“ - да извърши бърз и успешен енергиен обрат“. "Загубата на престиж от последните седмици ще бъде бързо забравена, ако Германия покаже, че има план за бъдещето."

Позовавайки се на политиката за разбирателство, водена от канцлера Вили Бранд през 70-те години на миналия век, Хоф препоръчва нов вид Източна политика. Според него тя трябва да бъде "насочена на първо място към близките съседи на Германия и партньорите ѝ от ЕС/НАТО и едва на второ място към една бъдеща Русия без Путин. Накратко: доверието може да бъде възвърнато само чрез истинско европеизиране на политиката спрямо Русия".

(Източник: Дойче веле)