Веселин Стойнев, Дойче Веле

Президентът Румен Радев предложи България да бъде домакин на преговори между България и Украйна. Някои сигурно си помечтаха столицата ни да стане известна със „Софийските споразумения“, които да заменят Минските. Разбира се, Радев не е политик от световна величина като Бойко Борисов, гален от трима папи по главата, и предложи само домакинство, а самите преговарящи щяха да са други – я Макрон и Шолц, я някой скандинавец…

Но дори и да си само домакин на преговори, трябва и двете страни да те уважават. А в нашия случай това е доста съмнително. Путин ни презира, както презира всички „предатели“, които са си позволили да влязат в НАТО, хеле пък нас, които бяхме най-верния сателит на СССР. А украинците едва ли са забравили, че българският президент само преди месеци призна „фактически“ Крим за руски. Отделно, че България, заедно с Унгария, Австрия, Кипър и Малта единствени в ЕС отказваха да пратят на Украйна каквито и да са военни материали.

Заради имиджа на президента

Идеята за домакинството имаше повече имиджов характер за президента. Така той се позиционира в удобна за него позиция, която би се харесала от русофилите, каквито са немалко от избирателите му. Особено след като застана твърдо срещу руската агресия още в началото на войната и след като трябваше не само да преглътне уволнението на своя най-близък човек в правителството – Стефан Янев, но и да се разграничи тактически от него – с упрека, че не е направил достатъчно като военен министър.

Само три дни след този тактически маньовър, с който се премести от умерено антикремълска позиция към „неутралния център“, президентът извърши следваща маневра. Той поиска да се предприемат неотложни мерки, които да осигурят охраната на българското небе само от български изтребители, с български пилоти. За целта Радев привика на „Дондуков“ 2 началника на отбраната, командващия военновъздушните сили и военния министър.

Формално не е прекрачил правомощията си. Според решение на Конституционния съд от 1998 г. той е върховен главнокомандващ както във военно, така и в мирно време, има право да изисква от всички лица и държавни органи пълна информация, свързана с отбраната и националната сигурност, както и да изразява становища пред тях и да отправя препоръки. В същото време по конституция Министерският съвет е този, който осигурява националната сигурност и осъществява общото ръководство на въоръжените сили. Така че колкото и категорично да е искането на президента, то си остава само едно становище. Но привикването на военния министър, който при това участва в редовно, а не в служебно правителство, е ако не друго, поне институционално грубиянство.

Има ли България изобщо годни изтребители

А по същество въпросът е има ли България в момента достатъчно на брой и годни изтребители, които да охраняват въздушното ѝ пространство? Нали тъкмо заради техния недостиг приехме 4 испански „Юрофайтър“, които извършват еър полисинг заедно с нашите МиГ-29, а през април и май испанците ще бъдат заменени от нидерландски F-35. Впрочем, четиримата министри на БСП в правителството гласуваха против нидерландските изтребители. А и не са само испански и холандски самолети. Френският ядрен самолетоносач „Шарл де Гол“, намиращ се край Кипър, има за задача да подсили югоизточния фланг на НАТО, включително България и Румъния, и самолетите му да патрулират над и около Черно море.

Като първокласен пилот, бивш командващ ВВС и държавен глава Румен Радев най-добре знае можем ли сами да охраняваме въздушното си пространство. Дори да допуснем, че идеята му е да получим веднага някакви F-16 от САЩ, които временно да заменят онези, за които сме си платили и чакаме да бъдат произведени, пак не може в спешен порядък от няколко месеца да заменим съюзническата помощ в еър полисинга. Нужна е инфраструктура и достатъчно на брой пилоти, с достатъчен тренинг с американските многоцелеви изтребители.

Отказ от съюзническо присъствие?

Затова поведението на президента повече прилича на отказ от съюзническо присъствие. Същото като лупинга на довчерашния военен министър Стефан Янев с българския натовски батальон, за който още не се е чуло да има желаещи членки на Алианса да участват в него с по някоя ротичка. Явно за всички е прозрачна целта батальонът да прикрие нежеланието ни за разполагане на реални съюзнически части у нас.

Идеята, че голата и боса българска армия сама може да отбранява страната, а почти приземената ни авиация – сама да пази небето, когато светът е на прага на глобална война, граничи с предателство. Търсенето на специален „несъюзнически“ статут в рамките на НАТО е равносилно на колаборация с Кремъл. Финалният маньовър на президента остава да е преливане на авторитет от него към новата партия на Стефан Янев, която после, заедно с БСП и „Възраждане“, да създаде „патриотична алтернатива“ на управляващата коалиция в услуга на Кремъл.