Ако се чувства като Ден на мармота, не е само защото американският празник е тази седмица. Трудното решение на западните съюзници да изпратят на Украйна своите основни бойни танкове е само най-новото повторение на модел на подкрепа, който започна с инвазията на Русия преди почти една година, пише "Дойче веле".

Това, което започва като твърдо "Не", независимо дали за тежко въоръжение, усъвършенствана противовъздушна отбрана или бронирани превозни средства от най-висок клас, бавно се смекчава до "Да", но само след седмици на преговори, технически извинения и усилия сред съюзниците да покажат единство дори когато тези, които искат да се движат по-бързо оказват натиск върху по-неохотни партньори.

За Съединените щати и Германия, най-големите членове на алианса, особено по отношение на икономическа мощ, индустриален капацитет и покупателна способност, въпросът как и колко да се помогне на Украйна да се защити, оцвети двустранните отношения по нов начин. И това също е само една част от една много по-сложна глобална картина.

От натиск до търпение

След годините на тормоз на президента Доналд Тръмп, Джо Байдън възприе подхода "хващай повече мухи с мед" към европейските съюзници. Вместо "стратегия на обвинение", той и неговата администрация показаха търпение и често хвалеха Германия за нейния принос.

Това също е опит да се даде на Германия дипломатическото "прикритие", от което се нуждае, за да взема неудобни политически решения, каза Томас Клайне-Брокхоф, ръководител на берлинския офис на Германския фонд Маршал.

Съвсем наскоро Джо Байдън публично похвали канцлера Олаф Шолц за неговия "непоколебим ангажимент" към Украйна и приписа заслугата на Германия, че се е "засилила".

Зад затворени врати обаче, каза Клайн-Брокхоф, дебатът около неотдавнашния проблем с доставките на бойни танкове придоби различен тон.

"Германският канцлер оказа натиск върху американците и каза: "Няма да го направя преди вас", обясни Клайн-Брокхоф. "Това предизвика известно раздразнение от страна на Вашингтон", особено защото САЩ се въздържаха да натискат Германия.

Въпреки че Байдън отрече, че натискът от страна на Шолц го е принудил да промени мнението си относно изпращането на американски танкове Abrams, продължилата седмица размяна беше напомняне за нуждата на Германия нейният по-голям съюзник да покаже ръката си, преди да почувства, че може да разкрие своята.

Политиците във Вашингтон вече осъзнаха "колко германците всъщност искат да следват, а не да водят", каза Клайн-Брокхоф.

Старите напрежения намаляват, възникват нови

За критиците на Шолц това изглежда противоречи на бурното му обръщение към Бундестага, германския парламент, само дни след инвазията на Русия в Украйна миналия февруари. В него той обяви "Zeitenwende" - историческа повратна точка - която изисква значително увеличаване на военните разходи и по-стабилна политика за сигурност.

"На германците им беше необходимо да се сблъскат с война, за да променят курса" спрямо дълго тлеещите "дразнители" в отношенията между САЩ и Германия, каза Клайн-Брокхоф.

За американците това бяха съпротивата на Германия срещу по-високите военни разходи - те не успяха да изпълнят споразумението на НАТО за 2% от БВП - и нейните газови проекти "Северен поток" с Русия. Германия, от своя страна, беше раздразнена от идеята, че съюзник ще заплаши със санкции, за да възпре тази енергийна сделка.

Оттогава тези въпроси останаха встрани, както и германският вътрешен дебат за нейното участие в ядреното участие на НАТО, политика, която поставя американски ядрени оръжия на германска земя и изисква германски самолети да ги превозват.

Различни интереси

Импулсът на Байдън да постави американските интереси на първо място, като например с богатия на субсидии Закон за намаляване на инфлацията и неговата визия за коалиция от демокрации, противопоставящи се на автокрациите, създават сложен акт на балансиране, който се проявява в отношенията между САЩ и Германия.

Докато Германия гледа на Украйна като на въпрос на регионална сигурност, за САЩ войната е една фигура в заплетена игра на геополитически шах. Една по-слаба Русия може да бъде благоприятно стечение на обстоятелствата за интересите на САЩ на други места - мнение, което Германия просто не споделя.

"С няколко изключения Германия дори няма умствената или интелектуална огнева мощ да мисли в тези термини", каза Джеймс Дейвис, директор на Института за политически науки към университета в Санкт Гален. "Никой не е обучен да прави това."

САЩ се нуждаят Германия да сподели повече от тежестта в защитата на Европа, за да може да отдели повече ресурси, за да се противопостави на Китай в Тихия океан. Междувременно Германия трябва да знае, че може да разчита на подкрепата на САЩ в Европа.

"Бихте ли залагали заедно със САЩ точно сега? Това е честен въпрос", каза Дейвис.

Излизайки от щетите от годините на Тръмп, съюзниците на САЩ като Германия са изправени пред двупартиен интерес в Тихия океан и очакванията, че ще трябва да бъдат по-твърди спрямо Китай. Непредсказуема републиканска партия контролира Конгреса, което заплашва катастрофален фалит на дълга в САЩ и служи като трезво напомняне, че часовникът на Белия дом на Байдън тиктака.

Нови ходове, подобни резултати

Учудващо е, каза Дейвис, че въпреки големите промени в отношенията между САЩ и Германия след годините след "11 септември", нежеланието на Германия да е водеща по въпросите на външната политика остава почти същото.

Германските правителства бяха критични към американския милитаризъм в Ирак, изтезанията и малтретирането на пленени бойци и масовата шпионска кампания - на която германското правителство по това време беше цел - което според политолога ги накара да искат да се държат ръка разстояние от САЩ и да правят малко на световната сцена.

Трансатлантическите отношения сега са много по-топли, но това колебание остава.

"Все още има това разочарование, този вид напрежение в трансатлантическите отношения", каза Дейвис, "но този път това е, защото германците казват "само с вас".

Лявоцентристките социалдемократи, които ръководят управляващата трипартийна коалиция в Германия, често се застъпваха за подход на сътрудничество с Русия, най-голямата страна в Европа и основен търговски партньор до инвазията. Много депутати от ГСДП промениха позицията си в резултат на руската агресия, но критиците на партията остават скептични.

Политическата амбивалентност получава известна подкрепа от гласоподавателите в Източна Германия, бившата комунистическа ГДР, която беше подвластна на Съветския съюз, които се чувстват културно по-близки до Русия, отколкото тези в западните части на Германия и нямат голям апетит за конфронтация с Москва.

Бивша Западна Германия може да е по-проамерикански настроена, но настроението идва с очакванията от ерата на Студената война САЩ да поемат водеща роля.

"Имахте доста време, за да израснете в тази нова роля", каза Дейвис, отхвърляйки валидността на германския "рефрен" за нацисткото минало и последвалото отвращение към военната мощ. "Това ми напомня за 30-годишните, които не искат да се изнесат от къщите на родителите си", добави той.