19 септември

В трети век, когато Римската империя била в разцвет, а властта ѝ – неоспорима, в Антиохия се организирало голямо езическо празненство. Управителят Атик, известен още като Илиодор, се готвел да покаже силата на боговете, в които вярвал. Но в града пристигнали двама мъже – Трофим и Саватий, които не споделяли неговите убеждения. Те били християни.

Вестта за тях бързо стигнала до управителя. Когато се изправили пред него, те отказали да се отрекат от вярата си, въпреки че били подложени на жестоки изтезания. Саватий не издържал на мъченията и починал. Трофим бил хвърлен в затвора, но Атик не се задоволил с това. Той решил да го изпрати при Дионисий, управителя на Фригия, който бил известен със своята безпощадност. Надеждата му била, че още по-големите мъчения ще накарат Трофим да се пречупи.

Пътят до Фригия бил истински ад. Трофим бил обут в железни обувки с остри шипове отвътре и трябвало да върви бос, следвайки войниците на коне. Но болката не сломила духа му. Доведен в град Синад, той отново бил подложен на нечовешки мъчения, а раните му били горени с огън. Въпреки всичко, Трофим останал твърд в убежденията си.

В същия град живеел Доримедонт, виден и богат гражданин, който бил таен християнин. Когато научил за мъченията на Трофим, той започнал да го посещава в затвора. Носел му храна и лекарства, превързвал раните му и му давал сили.

Един ден Дионисий организирал голям празник, на който поканил всички видни граждани. Забелязал, че Доримедонт го няма, и изпратил хора да го повикат. Доримедонт обаче отговорил, че като християнин не може да присъства на езическо тържество. Разгневен, Дионисий започнал да го убеждава да се откаже от вярата си. Когато това не се случило, го подложил на същите мъчения, на които подложил и Трофим. Доримедонт обаче не охкал и не се оплаквал, а напротив – смело проповядвал истината на мъчителите си.

След като се убедил, че няма да ги пречупи, Дионисий решил да ги накаже по най-жесток начин – като ги изхвърли на арената, за да бъдат изядени от зверове. Пред огромна тълпа, докато един мечка, един леопард и един лъв ги заобикаляли, нито едно от животните не ги докоснало. Това чудо накарало много от присъстващите да повярват в Бог.

Въпреки това непокорството на Трофим и Доримедонт им струвало живота. И двамата били обезглавени с меч през 278 г., но техният пример за несломима вяра и сила на духа останал завинаги.