Заплатите на магистратите и служителите да се увеличат с 15% от 1 април , а тези на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи – с 16% от 1 януари тази година. Това реши днес Висшият съдебен съвет. Предвижда се и ръст на парите за ранг, предаде ЛЕКС. С тази актуализация основните възнаграждения на върховните съдии и прокурори и следователите от Националната следствена служба стават 6914 лв. при сегашните 6012 лв. Магистратите на апелативно ниво ще получават 5720 лв. (сега 4974 лв.), съдиите и прокурорите в столицата ще вземат 5115 лв. (4448 лв.), а възнаграждението на колегите им от останалите окръжни съдилища и прокуратури става 4729 лв. (4112 лв.).
Заплатите на магистратите от Софийския районен съд и от Софийската районна прокуратура ще бъдат 4154 лв., вместо сегашните 3612 лв., а на колегите им от страната – 3731 лв. при 3244 лв. Възнагражденията на младшите магистрати се увеличават с 16% от 1 януари и те вече ще получават 3471 лв., досега вземаха 2992 лв. В проекта за бюджет на съдебната власт за 2023 г. ВСС беше предвидил ръст на техните заплати с 15.6%. Освен основните възнаграждения, има увеличение и на парите за ранг. За първи ранг магистратите ще получават 360 лв. вместо 310 лв., за втори – 500 лв. при 430 лв. сега, а за трети – 570 лв. вместо 490 лв. При служителите има пет ранга, като най-високият е първи. В момента за него те получават 300 лв., а сега ще вземат 345 лв. Парите за втори ранг вече ще са 270 лв. при 230 лв. сега, за трети ранг – 180 лв. вместо 160 лв., за четвърти – 130 лв. при 110 лв. сега, а за пети – 75 лв. вместо 60 лева.
15-процентният ръст на заплатите не е този, който предвиди ВСС в проекта си за бюджет за тази година, където заложи 20%. Основният аргумент за това е високата инфлация. Народното събрание обаче подкрепи предложението на Министерството на финансите и прие по-нисък размер на съдебния бюджет. ВСС поиска 1 192 646 000 лв., но депутатите дадоха 1 087 529 000 лв., каквито средства беше предвидил финансовият министър Асен Василев. При обсъждане на предложението на Василев, кадровиците посочиха, че заложените от МФ средства ще стигнат за увеличение на заплатите с 10% и то от 1 април 2023 г., а не както ВСС иска – от 1 януари т.г. (виж още тук).
Освен увеличението на заплатите, ВСС днес реши да се изплати разликата в парите за облекло на служителите. По закон служителите получават до две средномесечни заплати в бюджетната сфера. През март ВСС определи служителите да получат 3085 лв. за облекло, което представлява 78% от пълния размер – 3938 лв. Тогава кадровиците заявиха, че разликата от 853 лв. ще им бъде изплатена след приемането на бюджета за 2023 г. Днес стана ясно, че средства има и ВСС указа на административните ръководители да изплатят въпросната разлика от 853 лв. на служителите. Наред с това има и близо 27.5 млн. лева за изплащане на допълнителни възнаграждения за натовареност (чл. 233, ал. 6 от ЗСВ). След като Пленумът на ВСС гласува увеличението на заплатите, двете колегии се събраха извънредно, за да одобрят класификаторите на длъжностите в администрацията на съдилищата и прокуратурата с новите възнаграждения.
В Съдийската колегия отново беше поставен въпросът за заплатите на деловодителите и секретарите. Олга Керелска отбеляза, че те продължават да бъдат ниски в сравнение с някои други, например тази на съдебния администратор. С 15% ръст деловодителите и секретарите ще получават 1466 лв., което е малко, стана ясно от думите на Керелска. Тя призова увеличението да не бъде еднакво за всички, а да се подходи персонално и заплатите на тези служители да се „вдигнат“ още. „Всички знаем колко са важни за нашата работа“, каза тя. Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков се съгласи с нея, като допълни, че възнагражденията на деловодителите и секретарите са много изостанали и ВСС трябва да търси други опции за увеличение в рамките на бюджета. Що се отнася до съдебните администратори, той заяви, че техните заплати са определени в Закона за съдебната власт и са 80% от възнаграждението на съдия в съответния съд. Представляващият ВСС Боян Магдалинчев, който е и председател на бюджетната комисия, на свой ред заяви, че всичко е обвързано със заплатите на главния секретар и съдебния администратор, чиито възнаграждения са определени в ЗСВ. Той добави, че за 2023 г. съдебната власт е получила бюджет със 105 млн. лева по-малко, отколкото заложи ВСС. Магдалинчев каза още, че с днешния ръст ще се увеличи и базата, която ще послужи за актуализация на заплатите за 2024 г.
Даниела Марчева обаче отбеляза, че е от компетентността на Пленума да определи възнагражденията на деловодителите и секретарите. Керелска настоя да се помисли за увеличение на възнагражденията на деловодителите и секретарите, на което Магдалинчев ѝ отвърна, че ще я покани на заседанията на комисията през септември, когато ще се изготвя проект на бюджет на съдебната власт за 2024 г. А шефът на ВАС на свой ред ѝ отправи друга покана – да присъства на срещите с представителите на изпълнителната власт и да ги убеди да определят по-голям бюджет. Керелска отговори, че никого няма да убеждава, защото става дума за разпределение на вече гласувания бюджет, а не за неговия размер. В крайна сметка СК подкрепи промяната в класификатора, само Керелска гласува „против“ по-високите заплати на главния секретар и на съдебния администратор. Въпросът за по-високи възнаграждения за деловодителите и секретарите не се поставя за първи път, но до момента ВСС не е направил нищо по въпроса.
Още от Закон и ред
ГДБОП задържа контрабандни цигари за 2 млн. лева в Скутаре, край Пловдив
Казусът „Митници“: Отложиха делото срещу Марин Димитров за участие в ОПГ
Следващото заседание е на 28 ноември
Гешев съди България в Страсбург заради уволнението си
ЕСПЧ трябва да прецени дали е нарушено правото на бившия главен прокурор на справедлив съдебен процес