През миналия месец държавите-членки на ЕС, се споразумяха за съвместно закупуване на боеприпаси за Украйна, но все още не са взели решение относно юридическите подробности, като например на кого да бъдат възложени договорите, съобщава Юроактив.

Посланиците на ЕС се срещнаха вчера, за да обсъдят детайлно наскоро договорения от блока план за снабдяване с боеприпаси, съставен през последните седмици на фона на опасенията, че Украйна изпитва недостиг на снаряди, за да се противопостави успешно на пролетната офанзива на Русия.

Първата част от тристепенния план, предложен от ЕС, включва отпускането на 1 млрд. евро общо финансиране, за да бъдат подтикнати страните от блока да изпратят останалите им боеприпаси, от вече ограничените запаси, незабавно.

Очаква се правният текст на споразумението да бъде официално публикуван следващата седмица, според няколко дипломати и служители на ЕС, запознати с обсъжданията.

Посланиците на ЕС обаче не можаха да финализират правните детайли за втората част от плана, според която ще бъдат използвани още 1 млрд. евро за производство на 155-милиметрови снаряди за Украйна като част от мащабни съвместни поръчки, които да стимулират местната военна индустрия.

Според няколко дипломати и служители на ЕС, близки до темата, държавите-членки все още трябва да се споразумеят дали договорите за доставка на боеприпаси ще бъдат възложени единствено на компании в границите на ЕС или ще бъдат отворени и за външни производители.

В текста на предложението се споменава за "съвместно закупуване на 155-милиметрови артилерийски снаряди и при поискване на ракети за Украйна по възможно най-бързия начин преди 30 септември 2023 г. от европейската отбранителна промишленост (и Норвегия)".

"Основният въпрос остава правната дефиниция на това какво ще означава "европейска индустрия" на практика", заяви запознат служител в ЕС, цитиран от Еурактив.

Франция настоява парите да останат в границите на блока и се застъпва за конкретизиране на правния критерий.

В първоначалния текст на предложението, преди да бъде договорен от държавите-членки през март, беше посочено, че това са "икономически субекти, установени в ЕС и Норвегия", а по-късно определени като "европейска промишленост".

„Тогава формулировката беше приемлива за всички, но Франция би искала да види повече правни ограничения“, допълва той.

Междувременно юридическите служби на блока предупреждават, че двусмислието на термина в правния текст може да доведе до позоваване от оплаквания на компаниите от случаи на нелоялна конкуренция.

Гърция и Кипър изразиха разбиране към френската позиция, вероятно за да избегнат сключването на договори с турски производители на оръжие.

Въпреки правните пазарлъци се очаква посланиците на ЕС да постигнат съгласие по окончателния текст през следващите две седмици, преди външните министри на блока да се срещнат в Люксембург, за да обсъдят допълнително подкрепата за Украйна, заявиха няколко дипломати от ЕС.

Производствен капацитет

Откакто обаче планът за боеприпасите беше предложен по-рано тази година, се появиха опасения, че отбранителната индустрия на ЕС няма капацитет за бързо производство на необходимия брой снаряди, за да се постигне обявената цел.

Това се дължи отчасти и на факта, че информацията за текущия обем на запасите от боеприпаси на отделните държави-членки на ЕС, се счита за поверителна и рядко се споделя публично.

Страните очакват Европейската комисия да представи по-ясна картина на съществуващия производствен капацитет в целия блок, преди да подпише споразумението.

Очаква се комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон, който през последните седмици обиколи дузина държави от ЕС, като посети техни промишлени обекти, да представи предложение за третата част от плана по-късно този месец.

Целта на това трето направление е да се проучат начините за повишаване на способността на Европа да произвежда необходимите оръжия и боеприпаси, които биха били необходими в дългосрочен план. /БГНЕС