Любодраг Стоядинович

Дори така наречените "предводители" на Общосръбския събор са наясно какво са организирали. Общосръбският събор е фраза, която свидетелства за невъзможно начинание и това ясно се вижда в самото определение на идеята. Фестивалът като публична етническа селекция ли е замислен или има място в сборището за тези, които не са сърби?

Името на сбирката „Един народ, един събор – Сърбия и (Република) Сръбска“ е крайна илюзия, в която са включени всички сърби и само те, защото за НЕсърбите не се говори. Ще се опита ли илюзионистът поне символично да събере всички етнически индивиди от един и същи вид, където и да живеят, за да бъдат всички на святото сборище в новия национален мит? Или лидерите взаимно ще прескочат река Дрина и ще направят масова национална селекция. Арийците са на Събора, а подозрителните сърби в ъгъла за по-нататъшно генетично изследване.

Кой е избран и кой избира изключителни личности в една група, която в съвременния свят е архивно изключение и напълно невъобразима? В Европа няма гражданско общество, което да обособи специална етническа група и да я обедини върху изсъхналите ценности на националния мит. В Сърбия обаче няма гражданско общество, обществото е в демократична агония, от която няма демократичен изход.

Националистическата селекция е доказателство за мръсотията и нейния генератор, защото наред с безпочвеното самовлюбеност на първите хора в държавата, има и силна параноя и страх за лично оцеляване. И това е политиката на управление, обединяване под една воля поради въображаема национална заплаха. Затова е сбор от абсурди и ускорена революция към феодалното минало. Оцеляването на обществото, а не на нацията, е застрашено от тези, които организират Общосръбския събор за своето месианско издигане.

Съборът може да е национално-теистично нахлуване в "Сръбски свят". Той е навсякъде, където има сърби, той е етнически чист като тази сбирщина. Единната територия е утопия под управлението на един човек, който има надежда, че статуквото няма да остане така завинаги.

"Река Дрина (където преминава държавната граница между Босна и Херцеговина и Сърбия) не е разделителна линия, а крив гръбнак" - това е амбицията, която води до нови конфликти.

Съборът е символ на изолацията на Сърбия от другите и място за споразумения между сърбите, за обмен на идеи, стоки, любов и хора. За молитви, които помагат при победи и поражения. За спечелване на въздушни срещи с бойни самолети над кой знае кого. И за всенародно веселие в цяла Сърбия. Всички културно-художествени дружества са мобилизирани, сръбският род ще се радва през целия ден. Ще има волове на шиш, важни речи, отдавна отшумели, бира, агне и ракия, братски срещи, връзване на байраци, песни, вайкане, вой, пиене. Така става по съборите. Правителствата ще заседават съвместно, ще се подписват договори за различни дейности. В края подписват декларации за хармония между сърби и сърби, целувайки се три пъти.

Общосръбският събор ще донесе нова енергия за нови събори, където има сърби, те ще се съберат да видят чий чий е.

Сърбия се превръща в заградник с един водач, една воля и една идея, която реално не съществува, освен чрез демонстрацията на силата на управлението без контрол и мярка. Съборът, ако не се провали поради естетическия си и етичен нонсенс и отричане на всичко различно, се превръща в място на деклариране на абсолютната власт на лидера над гражданите.

Общосръбският парламент е по същество антиграждански акт за прослава на нацията като неясна сила, която служи не на себе си, а на своя създател. Подобни събрания черпят зад себе си зловещи аналогии за силата на волята, колкото и събранието на Вучич да е пародия на най-тъмната част от човешката история.

Ръководството на Вучич е все по-комично и опасно.

Феодализацията на Сърбия с крепостни селяни, които съставляват масата на националната материя, е начинът за обезличаване на хората и създаване на среда, в която идеята за свобода е антидържавна дейност. Това е целта на "Сръбския свят" и движението за народ и държава, обединени в екстаза на своите лидери.

Лидерите не знаят какво да правят със Събора и след него, освен да засилят репресиите при всяко съмнение за достойнството на двамата криминализирани месии - Вучич и Милорад Додик.

Правителството се защитава с измама, сила, движения, събрания, въображаеми светове, Додик, полиция и проектиран национален транс. Всичко, което е лошо, става по-лошо. Сръбската опозиция не видя и не разбра това и вместо гражданска съпротива търси спокойствие в менажерията, за да може поне още малко да се наслади на агонията си./ БГНЕС