Сръбската православна църква в Черна гора отдавна е излязла извън рамките на религиозна институция и се е превърнала в мощен политически фактор, който оказва пряко влияние върху обществените процеси, вземането на решения и формирането на идентичностни модели, несъвместими със светския и граждански характер на държавата.

Това заяви историкът Вукота Вукотич пред „Порталаналитика“.

Той определя ролята на сръбската църква като деструктивна за черногорското общество и държавност.

По думите му, въпреки конституционно гарантираното разделение между църква и държава, Сръбската църква се ползва с изключителни материални и институционални привилегии – от прехвърляне на ценни имоти и предоставяне на атрактивни парцели до редовно финансиране от публични средства. Подобен модел, според Вукотич, поставя под съмнение реалния суверенитет на държавата и разкрива опасна форма на политическа зависимост. Допълнително безпокойство буди фактът, че дейността на църквата все по-често съвпада с интереси извън Черна гора, докато вътрешните напрежения се задълбочават чрез теми като идентичност, образование и държавност.

В исторически план Вукотич отбелязва, че православието на територията на днешна Черна гора съществува от времето на Великата схизма през 1054 г., но още от самото начало е било налагано отвън и възприемано като вяра на окупатора – първо на Византия, а по-късно на сръбската династия на Неманичите.

В продължение на векове западното християнство има доминиращо влияние, особено в Дукля и крайбрежните райони, където латиноезичното население и монашеските ордени от Италия играят ключова роля. Православието се утвърждава сред населението бавно и постепенно.

Историкът оспорва твърденията, че православната църковна организация в Черна гора води началото си от времето на Неманичите. Данни от папски документи още от XI век показват наличие на православни епархии преди тяхното управление. Зетската епископия, оформена около 1230 г., е част от държавния апарат на Неманичите, но това не означава, че православието е било доминиращо сред народа. Приемането на католицизма от династията Балшичи след обявяването на независимостта на Зета, според Вукотич, е ясен индикатор за реалното конфесионално съотношение на силите.

След падането на средновековната сръбска държава и премахването на сръбската патриаршия, православието в Черна гора не изчезва. Напротив, династията Черноевичи създава собствена, автокефална църковна организация. С Вранянската харта от 1455 г. се оформя Зетската епископия, която не признава върховенството на други православни центрове и действа независимо. По думите на Вукотич, между тази епископия и Немањичката няма никаква приемственост.

Той подчертава още, че митът за „сръбството“ на черногорските владетели от династията Петровичи е продукт на по-късна пропаганда. Петровичите са се възприемали като черногорци, а позоваването им на сръбство е било в църковен контекст – като форма на дистанциране от Вселенската патриаршия. В по-широк политически план това е било част от стратегията, подкрепяна от Русия, за обединение на балканските славяни, в която понятието „сръбство“ е използвано инструментално.

По отношение на възстановяването на автокефалността на Черногорската православна църква Вукотич е категоричен, че това е дълъг и сложен процес, силно зависим от политическите условия. Вселенската патриаршия винаги взема решенията си, съобразявайки ги с геополитическата ситуация, а Черна гора е загубила ценно време след 2006 г., без обаче процесът да е необратим.

В съвременния контекст Вукотич определя Сръбската църква като „пета колона“, която действа срещу интересите на черногорската държава и подкопава нейния суверенитет. Укрепването на църковната власт, подчертава той, никога не е било благотворно за едно общество. Особено опасни са инициативи като въвеждането на вероучение в държавните училища, които противоречат на светския характер на страната и отварят пространство за идеологическа индоктринация на младите поколения.

„Само неспособна държава не е в състояние да се противопостави на подобни пагубни намерения“, казва Вукотич в заключение, настоявайки, че ограничаването на влиянието на Сръбската църква е въпрос на оцеляване и бъдеще за Черна гора. /БГНЕС