Архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир

Досточтими отци, преподобни майки, уважаеми преподаватели във висшите богословски школи, възлюбени в Христа братя и сестри!

Съвестта ми диктува да се обърна към всички вас, изпълнението на Българската православна църква, за да ви изповядам своя помисъл. А вие ще отсъдите. 

Първо, вероятно ще ви изненадам, но аз приемам гласуваната на 24 февруари нова синодална наредба за избор на митрополити. 

Приемам, уважавам и почитам управляващите архиереи на Българската църква, включително и Видинският митрополит Даниил, с чиито позиции⁵ за руската агресия не съм съгласен и които публично съм критикувал. Приемам го и му се повинувам като един достоен архиерей, наравно с останалите му тринадесет събратя.

Послушен съм във всичко на Св. Синод на Българската православна църква, включително по въпроси, за които имам различно от синодалното мнение, като например за Православната църква на Украйна, с чиито представители не дръзвам да съслужавам, когато някой празник на Света гора ни събере заедно.

Приемам, уважавам и почитам също така архиереите без катедра, включително новохиротонисаните през последните няколко години, като искрено им сърадвам! Те сега се виждат принудени да мълчат, за което не ги съдя!

Приемам, уважавам и почитам и всички мои събратя-свещенослужители от БПЦ, независимо от нашите различни позиции по богословски, литургични и нравствени въпроси. Всички прегръщам с братско целование в Христа и никого не бих дръзнал да нарека "недостоен".

Приемам, уважавам и почитам също така и ръководството на моята Софийска св. митрополия. Критикувам ги, понякога дори с твърде остри и прекалено шеговити коментари в социалните мрежи, но ги обичам и във всичко им оказвам послушание.

През годините съм помагал според силите си на архиереи, архимандрити, йеромонаси, свещеници и монахини да преодоляват сполетели ги несгоди и да намерят своето по-добро място в БПЦ. Слава Богу, почти всички те не си спомнят вече, но аз не съм го правил, за да са ми благодарни, а заради Бога!

Преди 14 години имах възможност да се включа в работата на Работната група към Св. Синод по Европейските въпроси, и да се потрудя заедно с други православните християни у нас да се радват днес на стотици обновени църкви и манастири, някои от тях вдигнати от руини. Всеки един такъв обновен храм, в която и част на България да се намира, е скъп за сърцето ми.

Приемам, уважавам и почитам и всички български православни християни до най-малкия от тях, включително тези, с които през годините сме си казвали тежки думи, заради богословски и църковно-канонични несъгласия. Време е за прошка: моля, простете ме, братя и сестри!

Аз няма да дойда на насрочения пред Синодалната палата протест на 12 март. Но искам пред всички да кажа това, което мисля. 

Ако приетата на 24 февруари Синодална наредба остане в сила, и ако в най-скоро време не бъде свикан Църковен събор, това означава, че фактически и технически де-юре БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ЩЕ БЪДЕ ПРИВАТИЗИРАНА! Тя ще се превърне в собственост на осем съдружници - членове на Св. Синод, които оттук насетне ще се разпореждат с всичко и с всеки от нас само по своя воля, без да се съобразяват с никого и с нищо! Каквото те решат, това ще бъде, ако ще и - сюнет!

В пълно нарушение на конституционния ред болнавата ни държава ще остави тази приватизация да се случи! 

Дано всеки от вас, възлюбени, да осъзнае добре какво казвам!

На мен не ми остава нищо друго, освен коленопреклонно и със сълзи на очи да призова дядо Йоан Варненски, от чиито ръце съм приел дара на свещенството, и чието име поменавам на всяка една божествена литургия, и дядо Наум Русенски, в когото мнозина имат надежда за нормалност в Църквата ни, да си спомнят приснопаметния наш патриарх Максим, комуто бяха достойни помощници, и ДА СЕ ВЪРНАТ НАЗАД!