Горан Благоев*
В първата неделя след Великден православната църква възпоменава явяването на Възкръсналия Христос пред апостол Тома – единственият му ученик, който е готов да сподели страданията на Спасителя преди кръстната му смърт и единственият, който след това упорито се съмнява в Неговото Възкресение. Според критериите на някои съвременни български архиереи Тома е маловерец - „Неверни“, както несправедливо го е нарекла народната традиция.
Изглежда странно, че Бог допуска точно този негов жертвоготовен ученик да изпадне в изкушението на съмнението и недоверието, да не вярва на онова, което твърдят останалите апостоли: „Видяхме Учителя Възкръснал!“ Всъщност, както добре е известно, чрез съмнението на Тома християнството получава най-ясния отговор за тайнството на Възкресението – случило се без свидетели, недостижимо за човешката сетивност. И този отговор е, че Синът Божий възкръсва в същото тяло, в което се е родил, живял и страдал тук, на земята. Това е изключително важен постулат за Църквата, който дарява с упование всички вярващи във Вечния живот. Той дава основание на известния богослов от ХХ в. протойерей Александър Шмеман да говори за „духовната телесност“ на Възкресналия Христос - онази нова степен на битието, с която ще бъдем удостоени и всички ние при свършека на този свят и настъпването на Небесното царство.
По тази причина и Църквата отрежда възпоменание на явяването на Възкръсналия Христос пред съмняващия се Тома в първата неделя от пасхалния период. Така ни напомня, че вярата може да се гради не само чрез наивната чистосърдечност на детето, което винаги има доверие в родителя си, но и
чрез съмнението и разума
Именно разум, а не неразумност и безкритично възприемане на чуждите твърдения. Съмнението е средство на познанието. То ти дава свободата да дръзнеш да се изправиш дори пред Бога и да потърсиш отговор на въпроса, който те вълнува. Чрез съмнението се достига до Истината.
Затова, струва ми се, апостол Тома може да бъде
пример за всеки, които търси Истината
и всеки, който отстоява свободата на словото. Ще рече, че можем да приемем апостол Тома и за своеобразен предтеча на истинската журналистика – онази, която не е подвластна на масовата конюнктура и има смелостта да зададе въпросите, които обикновените хора или нямат интелект да формулират или се страхуват да изрекат.
В тази евангелска история не по-маловажен пример обаче е самият Христос. Като Бог и Вседържител, той спокойно можеше да „вразуми“ своя ученик, да го унижи пред другите, да му се подиграе или най-малкото да му се обиди заради неудобния въпрос, който поражда съмнението му - „Ама Ти, Господи, наистина ли си Възкръснал?“ Нали така обикновено постъпват овластените от самите нас държавници, политици и други представители на институции (включително и религиозни!) – сърдят се, когато ги питаш за неща, за които не искат да говорят; с готовност гостуват в предавания, където знаят, че ще им бъде комфортно, а всяка тяхна дума се приема безкритично, като „чиста монета“. Комфорт, който им създават питащите, които не искат да бъдат от групата на съмняващите се, защото комформизмът и автоцензурата са по-сигурното средство за оцеляване и препитание. Съмняващите се, хората с характер, като апостол Тома, винаги
създават дискомфорт за собствениците на медии,
зависими от политиката, олигархията, институциите – и на такива винаги се посочва вратата.
Чрез съмнението на апостол Тома, чрез неудобния въпрос, който поражда това съмнение, Христос отново прояви добронамереността, великодушието и благостта на Силния, на Учителя, на Бога. Христос не се обиди от съмнението на Тома, не напусна нацупено помещението ,където се бяха събрали апостолите, а кротко показа на ученика си своето Възкръснало Тяло с раните от Кръста. Показа ни, че когато носиш безспорната Истина, няма ситуация, в която да не можеш да излезеш победител. Затова Христос можа да даде безспорно обяснение на съмняващия се Тома, да отговори на въпроса, който никой друг не дръзваше да зададе. И така възвърна доверието на своя ученик, който искрено възкликна: „Господ Мой и Бог Мой!“. Затова и по-сетне Тома, както и останалите апостоли, дръзновено носеха по света Христовото слово и загинаха като мъченици за Него.
Срещата между Възкръсналия Христос и съмняващия се апостол Тома всъщност е едно партньорство – партньорство между питащ и отговарящ. Чрез него носителят на абсолютната власт слиза до човека, който се съмнява в проявите на тази власт. Евангелието ни показва, че плодът, резултатът от това парньорство отново е Истината. Христос не провидя Тома като неприятел и затова си възвърна доверието му. А Тома подложи на съмнение онова, което говореха събратята му и така достигна до Истината. Урок, който медиите и овластените в България трябва винаги да помним и да следваме. За да не продължаваме да тъпчем на 111-то място в света по свобода на словото в компанията на Гана и Непал.
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на авторското предаване "Вяра и общество".
Още от Вяра и демони
Папата пропуска откриването на "Нотр Дам", ще посети Корсика
„Звездата на церемонията по повторното откриване на "Нотр Дам" е самата "Нотр Дам“
Църквата почита воин българин, наречен "святото дете"
Жития на светците
Даниил забърква България в пореден руски скандал, чества с Антоний Волколамски измисления светец Невски