24 Ноември, 2024

Без патриарх честваме 71 години от провъзгласяването на Българската патриаршия

Без патриарх честваме 71 години от провъзгласяването на Българската патриаршия

Днес се навършват 71 години от провъзгласяването на Българската патриаршия.

На 10 май 1953 г., в последния ден от работата си, Третият църковно-народен събор на Православната ни църква взема историческото решение за възстановяване на нейния патриаршески статут – решение, чрез което поправя една историческа несправедливост и сбъдва мечтите и надеждите на поколения православни християни от българския род, отдали силите и живота си за духовната ни свобода и църковната ни независимост.

Започнала историческото си съществуване в далечната 870 г. като архиепископия на Константинополския патриаршески престол, Българската църква е удостоена с най-високия в православния свят патриаршески статут още в периода на Първата българска държава, за да изгуби този статут, заедно със загубата и на държавната самостоятелност, в началото на единадесетото столетие, бидейки понижена от завоевателя отново до ранга на архиепископия – Охридската българска архиепископия.

След отхвърлянето от народа ни на византийската власт и въздигането на Втората българска държава, през 1235 г. е провъзгласена и светата Търновска патриаршия: славна Църква, радвала се на високо признание и авторитет в целия средновековен християнски свят, която просъществува до времената на османското нашествие, когато е погълната от Вселенската патриаршия на Константинопол и когато само Охридската архиепископия остава да припомня на православните българи за славното им минало.

Ала столетията на двойна – държавна и църковна – несамостоятелност не успяват да сломят и да прекършат свободолюбивия православен български дух. В условията на неравна борба, с много постоянство и немалко жертви, през 1870 г. – точно хилядолетие след исторически първото учредяване на Българската църква – предците ни успяват да извоюват възстановяването на църковната ни самостоятелност, в лицето на Българската екзархия; през 1945 г. е снета схизмата, наложена ни от Вселенската Патриаршия; за да се стигне и до заветната 1953 г. и отново възстановеното ни патриаршеско достойнство.

През целия този дълъг и трънлив исторически път православният български род, независимо от всички изпитания и всевъзможните изкушения, на които беше подлаган, остана верен в най-главното: през цялото това време духовните ни водачи, свещенството и монашеството и всички наши достойни предци останаха твърди в православната вяра, като не се отклониха нито наляво, нито надясно от царския път, но съхраниха и опазиха чиста „вярата, веднъж завинаги предадена на светиите“ (Иуда. 1:3).

А тези изпитания и изкушения не бяха малко. Множеството опити за склоняване към позорна уния с Папството, към ислямизация – в столетия под османска власт, и към окончателно отделяне на българския народ от светото Православие и обособяването му в национално определено изповедание – в дългите десетилетия на достопечална схизма с Вселенската патриаршия, вместо да отклонят народа ни от православната вяра, успяха само да го утвърдят още повече в избора, направен още през деветото столетие от нашия богоувенчан покръстител – светия равноапостолен Борис Първи Михаил. Примерът на великия роден светец св. патриарх Евтимий и неговото молитвено застъпничество, са били винаги пътеводна светлина за нашата Църква и нашия народ.

Целият този труден, ала достойно извървян от народа ни исторически път, ни дава повод и основание днес, отбелязвайки седемдесет и първата годишнина от възстановяването на патриаршеското достойнство на родната ни света Православна църква, да кажем, заедно със свети апостол Павел, от името на целия православен български род: „С добрия подвиг се подвизах… вярата опазих“ (2 Тим. 4:7). И да продължим заедно по този тесен, ала спасителен път – към венеца на правдата, с който Господ увенчава онези, които са Му верни докрай.

Подвигът и примерът, оставени ни от тях, от достойните наши екзарси Антим, Йосиф и Стефан, и въобще от всички строители на светата ни Православна църква през столетията, ни задължават към още повече усърдие в полза на обичния ни православен народ, за слава на Бога и в утвърждаване мисията на светата Христова Църква в съвременния свят. /БГНЕС
Сподели: