Фактът, че

БПЦ все още не е признала и не е включила в диптиха си Православната църква на Украйна

в случая няма никакво значение, тъй като е ирелевантен. По абсолютно същият начин стои въпроса с Православната църква на Америка, чиято автокефалия не е призната почти от никоя друга поместна църква, и чийто предстоятел не е вписан в диптиха на БПЦ, но духовенството й се счита за напълно канонично и всички поместни църкви съслужават с него.

Точно

така стоят нещата и с Македонската православна църква

която все още не е призната от гръкоезичните православни църкви, но това не пречи клириците им да влизат в евхаристийно общение с македонското духовенство.

Както можеше да се очаква, от определени среди заваляха най-нелепи обвинения, раздираха се ризи и се погребваше БПЦ. Беше просто весело да се наблюдават тези

престорени драми

Бих могъл да ги разделя на три групи:

Една част от реакциите, по-специално идващи от клирици на Сливенска епархия, са по същество ЗАЩИТНА СТРАТЕГИЯ при очертаващия се неблагоприятен за тях изход от борбата за овладяване на сливенската митрополитска катедра. Няма нищо по-хубаво от това, едни обективно оправдани, или пък субективно мотивирани действия на новия Сливенски митрополит спрямо тях да бъдат обявени за "гонения против вярата", а засегнатите клирици - за "изповедници на вярата". Никой митрополит, а още повече новоизбран, не би искал да получи прозвището "нов Диоклетиан". Така че, тази защитна стратегия е добра!

Друга част от реакциите дойде от ноторно известни политически-свързани и пропагандно-обвързани личности като Велислава Дърева (тя е честен човек и просто така си вярва, недотам православно) и посредствения художник Георги Тодоров, както и от познати пропагандистки фб-страници и сайтове, които дежурно се включват по указанията на кремльовската щука. Репертоарът на всички тях е добре известен и не се променя още от зората на демокрацията, когато им бе ПОСТАВЕНА ЗАДАЧАТА в никой случай да не допуснат еманципирането на БПЦ от Московската патриаршия посредством завръщането й в историческото семейство на балканските православни църкви, съсредоточено около Цариград.

Третата реакция е на онази тънка, но креслива прослойка, която се мисли за нещо повече от останалите вярващи и православно-кръстени хора в България, и счита, че има право да задава тон както на свещениците, така и на архиереите. Неин говорител отдавна стана йеромонах Висарион Зографски (в схима Димитрий), който след няколкогодишно канонично номадство бе приютен в един манастир във Великотърновска епархия. По неизвестни за мен причини (но познато като психологическо състояние), този човек ненавижда Вселенския патриарх Вартоломей и всячески го клевети и злепоставя, като дори написа специална книга-наръчник по разкол, обосновавайки в нея нуждата монасите от Света гора да престанат да поменават патриарх Вартоломей. Никой не го послуша, ако не броим няколко също така екзалтирани като него заблудени монаси, които напуснаха Атон. Този Висарион (Димитрий) обаче никога не си направи труда да се запознае и да поговори с клеветения от него патриарх Вартоломей - нещо, което не е особено сложно (както добре знаете от моя профил). Предпочете зад гърба му да го злослови и злепоставя!

Две думи за видеото: голяма излагация. Мислех го за по-грамотен богословски и исторически. Направи твърдения, които всеки ленив ученик от неделно училище може да провери, че са неверни. Всички знаят как през XIII век Вселенският патриарх дава автокефалия на Сръбската православна църква, откъсвайки епархии не от своя диоцез, а от този на друга поместна църква - автокефалната Охридска архиепископия. Не е ясно защо един Вселенски патриарх през 2019г. да не може да направи това, което е направил през 1219г.! По отношение на правото на Цариград да приема апелации и да бъде върховен съдия по всякакви църковни спорове - за това си пише черно на бяло в Правилата на светата православна църква (издадени са на хартия, има ги и на официалния сайт на БПЦ). Нали за спазване на каноните се борехме, а? Това право на Вселенския патриарх го видяхме в действие всички ние, когато той лично дойде в България през 1998г., за да сложи край на вътрешния разкол в автокефалната БПЦ. И сложи край, нали? Вселенският патриарх при това никога не е оспорвал правото на Москва да наказва бившите си украински клирици, но просто впоследствие, за доброто на Църквата, той употреби и своето право да се произнесе като последна инстанция в спора - точно както направи и в София през 1998г. За разлика от практиката в тоталитарните общества, в Христовата църква не винаги последната инстанция потвърждава решенията на по-нисшите. Понякога ги отменя и решава противното!

И последно, но не маловажно. След краха на тоталитарния режим и закриването на ДС, осъществяването на контрол над българските архиереи значително се затрудни. С всяка изминала година старите връзки и отношения на зависимост отслабваха и ставаха по-малко надеждни.

Ето защо, в условията на разрешена и дори поощрена църковна дейност, се появи нов способ за

контролиране и насочване в "правилната" посока на архиереите и свещениците

Това става посредством т.нар. "църковно обществено мнение", често мимикриращо под маската на "Божий народ, верните" и т.н.

Как работи тази схема? Сред вярващите се внедряват хора, които посредством неформални контакти в енорията и на междуенорийско ниво правят определени внушения, сугестират определени вярвания, насочват интереса на миряните към един или друг "благодатен" и "духовен" старец, или свещеник, съответно чрез слухове злепоставят и компрометират неудобни такива и се превръщат в своеобразни, но не неосъзнавани като такива, ГУРУТА на православната тълпа (да, именно - όχλος). Те получават инструкции в кой момент какви внушения да направят, така че вярващите да бъдат повлияни в нужната посока. Спазва се правилото православната тълпа винаги да бъде държана в определено ниво на стрес, страх и чувство на безпомощност, за да бъде лесно сугестирана. Това обяснява нуждата периодично да се изнамира плашило, с което вярващите да бъдат връщани в състояние на неспокойствие и обърканост, за да търсят авторитета на гуруто, или на сугестирани от него духовници (съучастници или полезни идиоти). За поддържането на постоянно жив образа на врага няма нужда да говорим подробно - там майсторлъкът им е толкова голям, че успяха от Вселенския патриарх - пръв по чест православен епископ и своего рода наш общ отец, на когото нашите отци целуват десница (както видяхме съвсем неотдавна), да изградят образа на едва ли не самият Антихрист!!! И това при положение, че Христос казва за Църквата Си, че и портите адови няма да й надделеят! За сметка на това образът на московския патриарх, на който по собственото му признание, парнаджията е майор от КГБ, а пък личния готвач - подполковник от същото ведомство, е сакрализиран...

И така, православните гурута имат властта да насочват православната тълпа в желана от тях посока, да изграждат и да разрушават духовни авторитети, и така по силата на чистата икономика да влияят на пастирските решения на свещениците, и дори на архиереите.