Днес църквата чества Богоявление. Според библейската легенда на днешния ден е покръстен Спасителят във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.

В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника – Богоявление.

Свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник съществуват още от II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.

Твърде малко са подробностите за земния живот на Спасителя преди неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Христос, Който наистина се постарал "да изпълни всяка правда" (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението от Своя Предтеча.

На 6 януари българите посрещат празниците 

Водици и Йордановден, 

които са семантично свързани с големия християнски празник Богоявление. Денят, в който Исус се явил пред човеците, бележи края на “мръсните дни”, който нашия народ отбелязва с изпълняването на момински и ергенски ритуали.

Своята християнска преосмисленост обичаите на Йордановден намират израз в църковноканоничното „кръщаване” на водата. Тайнството се извършва в средата на православния храм от свещениците, които четат специална молитва, на която присъстват и вярващите. След тържествена служба свещеникът повежда хората към близка река, извор, водоем, където хвърля кръста. За изваждането му скачат мъже и ергени. Старо поверие е, че ако кръстът замръзне във водата, християните ще бъдат здрави и бодри през годината. Най-късметлия от всички е този, който го намери. Вярващите го даряват с пари и го почитат през годината. С Йордановден е свързано и поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни. От днес започва и изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни.

На Богоявление арменците пък посрещат Нова Година. Арменската църква е единствената у нас, която отбелязва едновременно Рождество Христово и Кръщение Господне, а празникът наричат Богоявление.

В навечерието на 6 януари, Бъдни вечер, в църквата се отслужва рождественска литургия, която се чете със запалени ламбади – символ на витлеемската звезда. Във всяко семейство се прави празнична трапезата само с постни храни. На 6 януари в храма се отслужва Богоявленски водосвет. С осветената с Библия, кръст и миро вода се благославят вярващите. След службата младежите обикалят по къщите да коледуват, а свещениците - да благославят всяко семейство.

Именници: Йордан, Йорданка, Данчо, Даци, Дако, Йонко, Йонка, Йото, Богомил, Ботьо, Бочко.