18 септември

Свети Евмений още от младите си години благоугодил на Бога с добродетелния си живот. Той вървял по тесния път, който води в Царството Небесно, следвайки думите на Господа: "Подвизавайте се да влезете през тесните врата" (Лук. 13:24). Който иска да влезе през тези врата, трябва да се освободи от два тежки товара - грижата за имуществото и грижата за тялото.

1. Думата "мамон" е от халдейски или сирийски произход и означава имение, богатство, земни блага, на които човек възлага надеждата си. По този начин думата изразява не само богатството, но и любовта, привързаността към него. В Новия Завет мамон е представен като някакво божество, покровителстващо богатството (виж Мат. 6:24).

Свети Евмений се отказал от имуществото си и го раздал на бедните, като помнел колко трудно е за богатия да влезе в царството Божие. Защото кой обременен с пристрастие към богатството може да влезе в тесните небесни врата? Добър съвет дал Господ на момъка, който Го запитал какво да стори, за да има живот вечен: "Ако искаш да бъдеш съвършен - рекъл му Господ, - иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето" (Мат. 19:21). Служещият на мамона (1) не може да служи на Бога и обремененият с тежестта на богатствата не ще мине през тесните небесни врата, както камила не може да мине през иглени уши. Както този, който желае да премине през някое тясно място, трябва да свали не само товара си, но и дрехата си, така и желаещият да бъде на небесата раздава на бедните не само излишъка от своето имущество, но и необходимото, дори дрехата, покриваща тялото, подражавайки на Господа.

Такъв именно бил и свети Евмений: той смятал всичко за тлен, от всичко се отказал, всичко оставил, за да последва Христа, само Него да придобие и с Него да се сподоби. Като се отказал от имуществото си, той го свалил от себе си като някаква дреха и облякъл с него сиромасите, голите и нуждаещите си. Освободил се от всички земни пристрастия, той встъпил на тесния път на нищетата и преминал през тесните врата към небесното богатство.

Преподобният се отказал и от другото бреме - грижата за тялото. С подвизи, трудове, въздържание, пост и бдение той умъртвил плътските похоти и направил тялото си леко, отбягвайки всяко угаждане на плътта и сластолюбие, защото, както казва апостолът, "Който се подвизава, от всичко се въздържа" (1Кор. 9:25). Той се въздържал от всичко, което охранва тялото, утежнява мисълта и поражда страсти. Не давал сън на очите си, докато не очистил своята душа и тяло от страстите и не станал обител на Светия Дух.

Така, отхвърлил от себе си тежкото бреме на имуществото и всички плътски страсти, той станал способен да премине по тесния път и през тесните врата, които водят във вечния живот.