12 октомври
По време на Диоклетиановото гонение, станало в първото десетилетие на четвъртия век, наречено с право "ера на мъченичествата", трима християни Пров, Тарах и Андроник били изправени на съд при съдията Нумерий Максим в Тарс, главен град на областта Киликия в Мала Азия.
Съдията запитал най-стария от тях - Тарах.
- Как ти е името?
- Аз съм християнин - отговорил той.
- Аз не те питам за твоята нечестива вяра - възразил гневно съдията. - Кажи ми името си!
- Аз съм християнин - повторил Тарах.
- Бийте го по устата за тоя отговор - заповядал съдията на своите слуги.
Заповедта била изпълнена веднага.
- Аз съм християнин - потретил Тарах, удрян непрекъснато по устата. - Това име за мене е по-скъпо и по-славно от името, което са ми дали моите родители. Но ако ти е нужно да знаеш и това, чуй: Аз се наричам Тарах.
- От какъв род си?
- От римски и воински. Роден съм в Клавдиопол. Като станах християнин, напуснах службата си.
- Слушай - казал му съдията. - Пощади старостта си и изпълни царската повеля. Вкуси от жертвоприношението и се поклони на боговете, на които се покланят и самите наши царе.
- Те се заблуждават, лукаво прелъстени от демоните - възразил Тарах.
Съдията заповядал да го бият пак жестоко за тоя отговор. След това започнал да го убеждава да извърши езически обред.
- Аз служа на Единия Бог и на Него принасям жертва не в кръв, а в чисто сърце - казал, окървавен от ударите Тарах.
- Жал ми е за твоята старост - заговорил меко съдията. - Затова още веднъж те съветвам: остави християнската вяра и се поклони на нашите богове.
Тарах заявил твърдо:
- Няма да извърша това престъпление, защото обичам закона на моя Бог. И никога не ще се отрека от него!
Почувствал безсилие в себе си, съдията заповядал да мъчат жестоко стареца. При мъченията Тарах се молел горещо. И молитвата му давала сила да понесе тежките изтезания. Оковали го във вериги и тъй го огвели в тъмница.
Съдията повикал Пров и му поставил същите въпроси:
- Името ти?
Пров отговорил:
- Моето първо и пречестно име е "християнин". Другото ми име, дадено от човеци, е Пров.
- Откъде си родом?
- Баща ми е тракиец. Аз съм се родил в Пергия Памфилийска и съм християнин.
- Това название няма да ти бъде от полза - казал съдията. - Съветвам те: поклони се на боговете ни. Тъй ще получиш от царя милост и дарове.
- Аз не търся земни милости - отговорил Пров. - Бях богат и оставих богаството си, за да послужа на истинския Бог.
Съдията заповядал да го бият. Кръвта му се леела под жестоките удари. Мъченикът бил твърд и спокоен.
Убеждавал го и стотникът да се поклони на боговете.
- Тялото ми е във ваша власт, а мъчението за мене е милост - казал Пров, като гледал благодушно към леещата се от тялото му кръв.
- Остави безумието си - казал съдията.
- Аз не съм безумен, а мъдър и мъжествен в Господ - възразил мъченикът.
Съдията наредил да усилят мъченията. Спокойно Пров търпял всичко. Устните му мълвели:
- Господи Иисусе, помогни ми. Помогни на Твоя служител ...
- А къде е помагачът ти? - иронично запитал мъчителят.
- С мене е - отговорил Пров. - Той ми помага. Затова аз за нищо не считам тия ваши изтезания. Те не ще преклонят волята ми!
- Погледни тялото си. Земята около теб е обагрена с кръв.
- Нека се лее моята кръв. Когато тялото страда за Христа, душата крепне и се оживява.
След продължителни мъчения и Пров бил окован във вериги и отведен в тъмницата.
Дошил ред на Андроник. Повикали и него.
На въпросите на съдията той дал същите отговори. Нарекъл се християнин. Отказал да се поклони на боговете. Претърпял люти страдания. През цялото време на мъченията славел Господа.
И него отвели окован в тъмницата.
След няколко дни тримата смели изповедници пак били изправени на съд. Съдията се надявал, че мъченията и затворът са пречупили волята им. Но и тоя път те му дали да разбере, че са готови всичко да претърпят за вярата си.
След мъчения с огън и желязо пак ги заключили в тъмницата.
Няколко пъти ги довеждали за разпит и подновявали мъченията. Правели ги все по-ужасни.
Съдията ги заплашил със смърт. А те отговорили:
- Умират тия, които правят зло. А ние ще оживеем в небесата, понеже Господ е наше възкресение. Не се надявай да ни отвърнеш от Бога. Ние всички с едно сърце Му служим. И не се боим от твоите заплахи!
Съдията заповядал да донесат вино и месо от идолското жертвоприношение. Слугите свързали мъчениците и насила им турили в устата храна, от която те се гнусели.
- Е, какво? Защо досега се противехте? За какво ви послужи вашето упорство? Вие вече вкусихте от жертвоприношението!
Тия думи съдията изказал с особено задоволство. Но отново се намръщил, когато чул отговора на мъчениците из устата на Пров:
- Господ вижда нашата воля. Повярвай ни, мъчителю, ни огън, ни мъка, нито нещо друго в света може да ни откъсне от Бога!
Мъчениците били подложени на нови страдания, които човешкото въображение трудно може да си представи. Рязали им ушите. Изболи им очите. Одирали им кожата.
Тяхната мъжествена твърдост предизвикала изумление у езичниците.
Най-после съдията заповядал да ги хвърлят на зверовете в цирка.
В определения ден на смъртната присъда градският цирк се препълнил с народ. С Тарах, Пров и Андроник били доведени и няколко злосторници, осъдени също на смърт. В един миг зверовете разкъсали злосторниците. После се приближили до светите мъченици и кротки като агънца легнали до нозете им. Ближели раните им.
Вместо да се вразуми от това чудо, управителят на града, езичник, помрачен от ненавист, заповядал с копия да убият мъчениците.
Когато заповедта била изпълнена, той наредил на войниците да пазят телята им, за да не би християните от Тарс да ги вземат и погребат с подобаваща чест.
Привечер се дигнала страшна буря. Ураганът бил толкова голям, че войниците, изплашени, се разбягали и изпокрили.
Християните използвали това и, въпреки бурята, взели телата на светите мъченици. Погребали ги с молитви и песнопения в каменна пещера.
След това, по обичая в онова време, с послание известили на вярващите в другите градове за смъртта на мъчениците.
Църквата почита още преподобни Козма, еп. Маюмски и свети Мартин Милостиви.
Още от Вяра и демони
Почитаме светлата памет на свети Климент Охридски
Жития на светците
Кой ще последва примера на премиера Радославов да изгони от България натрапения светец Невски
Вместо да слави името на светите братя Кирил и Методий или Борис Покръстител, катедралният ни храм е кръстен на последовател на Пророка
Църквата почита св. Екатерина
В преданието се разказва как ангели отнасят тялото ѝ в планината Синай, където през VI век византийският император Юстиниан I основава Синайския манастир.