В този ден св. Христова Църква тържествено отбелязва свещеното събитие от мироспасителната история на човешкия род, когато избраната от преди вековете да е новата Ева - ДевицаТА Мария на ранна едва тригодишна възраст триумфиращо шества и влиза в Йерусалимския храм. Това става по обета на нейните родители праведните Йоаким и Анна, които от благодарност към Бога за даруваното им дете го посвещават на Всевишния в Неговия дом.
Според апокрифното Протоевангелие на Яков от 145 г. (което не е част от библейския канон, но съставлява част от Свещеното Предание) се описва точно какво се е случило, когато избраната да е Божията Майка е била поверена на грижите на храма и неговите свещеници. В този исторически текст се посочва ясно, че веднага след като Мария е била отбита от майчино мляко, те почувстваха неотложна необходимост да изпълнят обета, който бяха дали на Бог и дословно се казва: "Когато беше на две години, баща й каза: „Нека я заведем в Господния храм, за да изпълним обета, който сме дали, за да не би Господ да се оттегли от нас или пък може да ни изпрати Господ някой да ни предупреди, че се забавихме с изплащането на обета си, защото приносът ни не беше получен.“ Но майка ù Анна отговорила: „Нека изчакаме до третата година, за да не би дъщеря ни да търси баща си и майка си и за да не ни търси.“ Затова решиха да изчакат още една година. И Йоаким каза: Добре: нека почакаме. И детето навърши три години.

Баща ù, Йоаким, каза: „Нека поканим дъщерите на евреите, които са неосквернени девойки девици, които още са момичета и не са станали жени. Нека всяка девойка вземе светилник и застане със запалените светилници, за да не се върне детето назад и тогава умът ù да бъде настроен срещу храма Господен.” След това нейните родители заминаха за храма с шествие от младите моми. Когато пристигнаха, облякоха Мария с чисти и изискани дрехи. Когато влязоха в храма, имаше петнадесет стъпала, които водеха от двора на жените до този на мъжете, където беше входът на свещеното място.
И те направиха тъй, докато не се качиха пред Господния храм. И първосвещеникът я прие, и я целуна, и я благослови, като каза: Господ е прославил името ти във всичките поколения. В теб, в последния от дните, Господ ще изяви Своето изкупление на синовете на Израил. И първосвещеникът я постави на третото стъпало на олтара и

Господ Бог изпрати благодат върху нея;

и тя танцуваше с краката си и целият Израилев дом я обикна.
И родителите й слязоха, чудеха се и славеха Господа Бога, задето детето не се беше върнало обратно. И Мария беше в храма Господен като гълъб, който живееше там, и тя приемаше храна от ръката на ангел."

Дълбокорелигиозните родители в юдейската вяра никога не са пропускали чрез искрена дълбока и благочестива молитва да посвещават децата си на божествената служба и любов, както преди, така и след раждането им. Някои сред евреите са отдавали децата си на освещаване чрез принасянето им на Бога в ранна детска възраст в ръцете на свещениците в храма, където те са били специално отглеждани и настанявани в жилищни пристройки към храма, предвидени за момчета и за момичета, където са отглеждани в присъствието на свещениците и левитите в свещеното им посветено Богу служение, което е засвидетелствано от историка Йосиф Флавий.

Поради дълголетната си бездетност така са постъпили и благочестивите Йоаким и Анна, които в молитва Богу са се обещали най-скъпото си - единственото си дете да го дарят на Бога и в служение на Неговия храм.
Представянето на Мария в храма е същото като това на свети пророк Самуил, чиято майка Хана, подобно на Анна, която също е била безплодна и която е принесла детето си като дар на Бога в Шилох - свещен град, който е от основните центрове на израилското поклонение преди да бъде построен Първият храм в Йерусалим. След израилското завладяване на Ханаан, Скинията е преместена в гр. Шилох и остава там по време на периода на съдиите на израилевите 12 племена. Именно там в скинията е посветен като първородно дете да служи Богу в древността Самуил от баща си Елканах и майка си Хана, а името му означава: "защото от Господа го измолих". Някога Самуил бе посрещнат и отгледан в детството си в Скинията от свещеника Елù, а на този ден св. Дева Мария е посрещната в Йерусалимския храм от  първосвещеника св. Захарий - съпруг на св. Елисавета - родителите на св. пророк, предтеча и кръстител Йоан. Св. Елисавета е племенница на св. Анна.

Първосвещеникът Захарий моли тригодишната Дева Мария да „влезе в Светая Светих, защото ù казва: "Ти си много по-чиста от мен. Аз, господарке, веднъж в годината влизам там, но ти можеш да седиш и да живееш завинаги в Светая Светих. Защото ти си самата Божият храм, затова остани в храма. Ти си съсъдът на Светия Дух, влез в избраното място. Изчакай там, докато бъдеш удостоена да станеш вместилище на Невместимия Бог. Радвай се и танцувай, защото ангелите желаят да ти служат.”

Богоотроковицата Мария е Кивотът - Ковчегът на Завета,

който след разрушаването на Първия Соломонов храм в Йерусалим е изчезнал и тя е светинята на Светая Светих.

Св. Дева Мария пребиваваше в молитва и изучаване на Свещеното Писание, обградена от ангелите Божии цели 9 години, колкото са и ангелските чинове до изпълването на нейната 12-годишна възраст, когато вече възраства като пълноценна жена, което не позволява да продължава престоя си при Йерусалимския храм, поради обичайното месечно неразположение при жените. Тогава свещениците при храма ù назначават за надзорник и пазител праведния Йосиф, посочен им от ангел Господен, който във вдовството си да пази в кидушин, ерусин - годеж, обручение (обет на съвместен безбрачен с отделни ложета живот) благочестието и на двамата по съществувала вече традиция на посветилите се на Бога изключително вярващи.
Нейният баща св. Йоаким предава духа си Богу, когато светата Дева е едва на шест години, а майка ù св. Анна почива на нейната осма година и тя не може да се върне при тях и тям да полага грижи. Това предполага тя да бъде под грижите на целомъдрен мъж със семейство извън храма.
От древни времена Църквата празнува празника Въведение в храма на Пресвета Богородица. Указания, че празникът се е празнувал през първите векове на християнството, има в преданията на палестинските християни, според които света императрица Елена е построила църква в чест на Въведението на Пресвета Богородица в храма.

Окончателно датата 21-ви ноември е определена да се чества Въведението Богородично, тъй като на тази дата в 543 г. Император Юстиниан I издига в Йерусалим на планината Сион (на Храмовия хълм) храм в чест на това събитие в близост до някогашния Йерусалимски храм под наименованието Неа Еклисиа (Новата Църква).

Нека днес възжелаем духовни дарби, които остават ненамалени. Да отклоним разума и вниманието си от земните грижи и да ги възнесем към непристъпните места на Небето, към Светая Светих, където сега обитава Богородица.
Храмът в Йерусалим беше Божият дом, мястото, където се смяташе, че Бог присъства по специален начин. Но Бог искаше Мария да стане дом Господен по още по-голям начин, защото тя трябваше да носи Господ в утробата си Сина Божий, Който чрез нея ще стане и Син Човеческий.
Днес е денят на образцовото благочестие.
Вече 95 години откакто през 1929 г. Св. Синод на Българската църква обявява днешният празник за Ден на християнското семейство и християнската младеж, чийто замисъл е християнизация и евангелизация на младите поколения.
Църковни песнопения

Тропар:
Днес на Божието благоволение пред образа и на човеците проповядваното спасение,
Дева, в храма ясно се явява и Христа предвъзвещава на всички;
Тъй и ние велегласно да възгласим:
радвай се, изпълнение на промисъла на Жизноподателя.

Кондак:
Пречистият храм на Спасителя, многоценният чертог и Дева,
свещеното съкровище на славата Божия,
днес се въвежда в дома Господен,
съпровождана от благодатта на Божествения Дух;
нея възпяват ангели Божии: тази е небесното селение.

Молитва:
О, Пресвета Дево, Царице на Небето и земята, преди вековете избрана за Божия Невеста, а в последните времена дошла в законния храм за обручение с Небесния Жених! Ти си оставила Твоя народ и дома на баща Си, за да Се принесеш в чиста и непорочна жертва на Бога, и първа си дала обет за вечно девство. Дарувай и на нас да запазим себе си в целомъдрие, чистота и страх Божий през всички дни на живота си, за да бъдем храм на Светия Дух, и най-вече помогни да бъдат Твои подражатели на Тебе на всички, живеещи в обителите и обещали пред Бога да прекарат живота си в девство и чистота и от младини взели на себе си Христовото благо и леко иго, свято пазейки своите обети. Ти, Всечиста, си прекарала всички дни на Своята младост в Господния храм, далеч от съблазните на този свят, в постоянно молитвено бодърстване и във всяко душевно и телесно въздържание, помогни и на нас да отблъскваме всички вражески изкушения от плътта, света и дявола, които ни нападат от младини, и да ги побеждаваме с молитва и пост. Ти, пребивавайки в Господния храм с Ангелите, си се украсила с всички добродетели, най-вече достойно си се пазела със смирение, чистота и любов, за да бъдеш готова да вместиш по плът невместимото Слово Божие. Сподоби и нас, обхванатите от гордост, невъздържание и леност, да се облечем във всяко духовно съвършенство, та всеки от нас да приготви с Твоя помощ брачната одежда на душата си и елея от добри дела, за да не се явим голи и неготови на срещата с нашия безсмъртен Жених и Твой Син, Христа Спасителя и нашия Бог, но да ни приеме с мъдрите деви в райските обители, където да ни сподоби с всички светии винаги да славим и прославяме всесветото име на Отца и Сина и Светия Дух и Твоето милостиво застъпничество сега и всякога и във вечни векове. Амин!