Предците ни вярват, че тогава зли демони бесуват в света на живите, но заедно с това се ражда новото Слънце, предвестник на възраждането на природата и обновлението на света.

Своето най-пълно превъплъщение тези мирогледни представи са намерили израз в един от най-колоритните български празници. Наричат го Първа Марта, Стара Марта или просто Баба Марта. По стар обичай на този ден всички си подаряват мартеници - бели и червени, символ на чистотата и невинността, здравето и любовта. А ритуалите, които се изпълняват, имат смисъла на своеобразна молитва за здраве и берекет, магическо заклинание за дълъг и щастлив живот.

В миналото още призори мъжете палели голям огън в двора, който прескачали всички по три пъти, вперили поглед към изгряващото слънце, за да се пречистят от зли сили, да се предпазят от болести.

Стопанките вадели от домовете червени дрехи и тъкани, премятали ги на оградите и по клоните на дърветата, за да ги огрее слънцето и прогонят бълхите от тях. А после връзвали мартениците на дясната ръка на момченцата, на плитките на момиченцата и девойките, около врата на жените и на левия лакът на мъжете. С мартеници закичвали и плодни дръвчета, връзвали на опашките и шийките на домашните животни, за да са жизнени и плодовити.

По традиция мартениците се носи девет дена или през целия месец. Сваля се, когато чуем кукувица, когато видим първия щъркел или лястовица.

Мартениците се крият под камък, в мравуняк или в полог – за да се плодят домашните животни. Връзват се на млади дръвчета и се нарича за берекет, или пък се хвърля в течаща вода – за да прогоним злото.

На Първа Марта се гадае какво ще е времето. Старите българи вярвали, че ако месечината е с рогата към морето – лятото ще е дъждовно. Ако този ден някъде падне гръм – годината ще е плодородна. Тогава стопаните чукали с камъче или с желязо по главите си и по стените на хамбарите, за да са здрави и богати.