От Игнажден според християнското писание започват родилните мъки на Света Богородица – Дева Мария. За това светецът е един от най-почитаните, а според народното поверие знаково е, кой първи ще влезе в дома ти на този ден.

Игнатий още като дете бил благословен от Бога, затова го нарекли Богоносец. Той бил сред най-преданите ученици на св.Йоан Богослов, избран за епископ на Антиохия. Светият отец мъдро управлявал паството си. Проявявал висока добродетелност, мъдрост и апостолски жар и пръв въвел в църквата пеенето на божествени песни от два хора.

Когато дошъл на власт император Траян, се опитали да склонят епископа на се отрече от Господа и да почита езическите богове. Усилията им били напразни. Затова го изпратили в Рим, за да бъде съден. Пътят на св. Игнатий бил дълъг и труден. Но нито умората, нито близостта на смъртта можели да сломят твърдостта на духа му. През цялото време епископът пишел послания до църквата, а добродетелните християни скърбели за своя отец и се молели за неговото спасение.

Щом пристигнал в Рим, управителят заповядал в празничен ден да отведат светия отец на мястото на наказанието. Срещу него пуснали дивите зверове, които разкъсали отеца пред очите на целия народ. Християните събрали тленните му останки и ги пренесли в Антиохия. Когато Траян научил за мъжеството, с което св. Игнатий срещнал мъченическата си смърт, се поклонил пред тленното му тяло и заповядал да спрат гоненията срещу християните в неговата държава.

В народния календар деня на свети Игнатий е известен като 

ИГНАЖДЕН

Предците ни са го свързвали със зимното слънцестоене и се е смятал за началото на Новата година. Наричали го още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадаело каква ще бъде и следващата година. Ако "сполезът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.

Ритуалите на Игнажден започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома - огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден.

В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. Затова в различните местни наречия гостът се нарича "спохожняк", "полазник" и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. Гостът трябва да изпълни всекидневен и дребен наглед жест - да разрови с клонка жарта в домашното огнище.

Именици днес са всички, които носят имената: Игнат, Игнати, Иго, Игната, Игнатка, Игне; Пламен, Пламена, Огнян, Оги, Огнемир, Огнемира, Огнянка.