24 ноември

ДЕН НА СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ЕКАТЕРИНА

През 4 в. в Александрия имало девойка от царски род, която се прочула със своята хубост, доброта и мъдрост. Името й било Екатерина. Много богати и знатни мъже искали да се оженят за нея. Но девойката предпочитала смирения и скромен живот.

Съдбата на Екатерина бил предопределен. Един отшелник, със светъл ум и необикновена мъдрост й разкрил, че единствено достоен за нея е роденият по чудесен начин от Светата Дева Иисус.

Екатерина почувствала истинско облекчение. Окрилена от вяра и надежда, тя дълго се молела пред иконата на Света Богородица, докато заспала. На сутринта, с радосто видяла на ръката си чуден пръстен. От този миг озарената й душа принадлежала единствено на Господ.

По това време в Александрия пристигнал беззаконният цар –гонител на християните. Той поискал поданиците му да принесат жертва на идолите. Екатерина стояла безмълвна на прага на храма и мислела единствено за своя Бог. Когато видял това, царят побеснял и поискал да изпълни повелята му. Девойката била непреклонна. Тогава владетелят повикал своите мъдреци, за да я оборят. Но вместо това жреците онемели пред пламенните слова на светицата и се признали за победени.

Още много време царят воювал с непокорната християнка, с надежда да я върне към езическите богове. Когато видял собственото си безсилие, осъдил св.Екатерина на смърт. По негова заповед била отсечена главата на светицата пред очите на целия град. Легенда разказва, че в този миг ангел хранител взел тялото на мъченицата и го отнесъл в планината Синай.

25 ноември

ДЕН НА СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

Когато се отправили към Великоморавия светите отци Кирил и Методи взели със себе си своя роднина Климент. Той бил още юноша, но с радост приел да бъде техен спътник. Зедно с тях стигнал чак до Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Андрей II.

След смъртта на св.Методи, немските духовници прогонили от Великоморавия просветители на славянската писменост. Климент, Наум и Ангелари стигнали до България, където намерили горещ прием. Благочестивият български цар Борис изпратил Климент в Охрид, където той работил всеотдайно сред новопокръстените като учител и свещеник. А на събора в Преслав през 893 г. св.Климент бил избран за пръв епископ на българския език. В продължение на тридесет години светият отец служил неуморно на своето паство. Превеждал книги от гръцки на български език, съставял проповеди за празници, създавал свои достойни последователи. Опростил глаголицата и създал т.нар.кирилица. С дела извършил още много чудеса. Основал манастира „Св.Пантелеймон”, където завършил светлия му живот.

Свети Климент починал на 27 юли 916 г. В знак на признателност, учениците му написали неговото житие – в памет на великия учител и просветител на българите.

На тази дата църквата отбелязва и деня на свети свещеномъченик Климент, епископ Римски.

26 ноември

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ АЛИПИЙ СТЪЛПНИК

Алипий живеел в Адрианопол. Още преди да се роди съдбата му била предопределена –да служи на Бога. Майка му го поверила на епископ Теодор, който го ръкоположил за свой дякон.

Скоро Алипий раздал имота си на бедните и се заселил в елинска гробница, на едно пусто и страшно място. Там имало стълб с идол, който светецът заменил с кръст. Заживял подвижнически живот и останал на стълба петдесет и три години, отдаден на молитва и пост.

Св.Алипий умрял през 640 г., когато бил на 118 години.

Много хора идвали на това място и се одивлявали на чутовния му подвиг. Много чудеса се случили там. В памет на светеца остроили два манастира – мъжки и женски, където се преселили неговите последователи.

27 ноември

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ЯКОВ ПЕРСЯНИН

Яков бил богат и знатен християнин в двора на цар Издегерд. За да спаси своето семейство от посегателствата на царя езичник, той приел да извърши езически обряд, въпреки волята си.

Това силно наскърбило родната му майка и добродетелната му съпруга. В писмо до Яков те споделили своето разочарование. Трогнат от тяхната болка светецът без колебание се отрекъл от дадения обет. Разгневеният цар положил всички усилия да вразуми неверника, но те били напразни. Нито страшните мъчения, нито смъртната присъда били в състояние да отвърнат свети мъченик Яков от вярата в Бог.

Този ден църквата празнува още деня на преподобни Теодосий Търновски.

28 ноември

ДЕН НА ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИК СТЕФАН НОВИ

Стефан бил родом от Цариград. Още като юноша станал монах в Авксентиевия манастир. Прославил със своята добродетелност и мъдрост, затова го избрали за игумен на манастира.

По това време иконоборческата ерес ставала все по-силна, а гоненията срещу иконопоклонниците – все по-жестоки. Цар Константин Копроним знаел за мъдростта на Стефан и респектът, който имал сред християните. Решил чрез него да сложи ред в духовния живот на страната. Светият отец нито за миг не се поколебал да отхвърли молбите на злият владетел. Разярен, императорът заповядал да разорят неговата обител, а епископът – да пратят на заточение на остров Проконис. Светият отец не стигнал до острова. Бил върнат в Цариград и отново го хвърлен в тъмницата, докато народът ликувал и искал неговото спасение.

Животът на св.Стефан завършил мъченически през 767 г.

Днес църквата почита още светлата памет на свети мъченик Христо и свети 15 Тивериополски.

29 ноември

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ПАРАМОН

На тази дата църквата отбелязва паметта на мъчениците Парамон и Филомен. Светите мъже били сред онези, които намерили мъченическата си смърт по време на големите гонения срещу християните, предприети от императорите Деций и Аврелиан през 3 в.

30 ноември

ДЕН НА СВЕТИ АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ

Андрей и Симон били двама братя рибари. Един ден в родния им град Витсаида минавал Йоан Кръстител, който разказвал за Иисус и неговите чудеса. Още щом чул за Спасителя, Андрей станал негов ученик. Той бил сред първите, които Христос избрал да бъде апостол. Затова го нарекли Първозвани.

След Възнесението на Иисус, св.Андрей поел по света, за да проповядва словото Божие. Минал през Мала Азия, бил по нашите брегове на Черно море и в страната на скитите. Митарствал из градовете на Понт и Гърция, проникнал в Осетия и Авхазия, обходил целият Кримски полуостров и бреговете на Черно море. Целият си живот апостолът посветил на проповеди. Понасят гордо гоненията и хулите на езичниците, и със своите слова и чудеса печелел сърцата на езичниците, които ставали християни.

Земният му подвиг завършил в Патра, където му била отредена кръстова смърт. Християните в града погребали мъченика с подобаващи почести. Три века по-късно Император Константин пренесъл мощите на св. Андрей Първозвани в Цариград, в църквата „Св.Апостоли”.

Народни традиции и празници

Празникът на Св. Вмъч. Екатерина (24 ноември) българите наричат още

Катерининден

Хората почитат светицата заради способностите й да лекува бяс и шарка.

Някога жените приготвяли обредни пшеничени питки. Омесвала ги рано сутринта стопанката на дома с мълчана вода. Те били най-малко и пет и най-много девет на броя, нашарени с вретено. После ги мажела с петмез, рачел или мед и ги раздавала на комшиите.

Ако в къщата имало болни деца, вземала две питки, заставала на кръстопът и давала на всеки минувач да си отчупи с думите: „Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!" всеки трябвало да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!" „Амин! — дай, Боже!" - отвръщала стопанката и гледала на тек (нечетно число) минувачи да раздаде питките, за да пресече и болестта. Хората вярвали, че всички, които хапнели от тази питки ще се предпазят от бяс и шарка.

Именници: Катерина и Катя

На 30 ноември българите отбелязват празника

Aндреевден

Наричат го още „Мечкинден". Една легенда разказва как в семейството на малко невръстно момиченце починала майка му. Бащата се оженил повторно. Мащехата и довела свое момиче, което обичала повече от завареничето. Карала го да върши всичката работа в къщи и все била недоволна.

Един ден навън било много студено. Мащехата дала на завареното дете черна вълна и му заръчало да я пере докато стане чисто бяла. Детето нарамило къделите с вълна и отишло на реката. Прало черната вълна чак до мръкнало, цялото вкоченясало от студ, но черното не ставало бяло. Тогава седнало на брега и горчиво заплакало. В този миг се появил белобрад старей. Разказало тъжната си история, а старецът само го покалил и му рекъл да се прибира удома и да не се бои от мащехата си. После внезапно изчезнал.

Детето се прибрало, дълго чукало на затворената врата. Когато злата мащеха творила вратата, пред нея стояло Златно момиче и сияело като самото слънце. Завистливата мащеха решила да направи и своето дете в златно момиче. Облякла го хубаво, дала му една малка къделя вълна и го изпроводило до портата. Доведеничето бързо стигнало реката, хвърлило къделята, защото нямало намерение да пере и седнало на брега. Чакало, чакало, но никой не дошъл. Измръзналото дете заплакало и мигом пристигнал белобрадият старец. Когато го попитал защо плаче, девойчето отговорило, че чака него, за да го направи като заварената му сестра. И него мъдрецът проводил със същите думи и изчезнал. Момиченцето грабнало вълната и хукнало към дома. Щом дочула стъпките му, майката отворила вратата, но още по-бързо я затворила – пред нея стояла голяма черна мечка. Това било проклятието на мъдрия старец – превърнал любимото й дете в страшна мечка.

Този ден още с първите слънчеви лъчи най-старата жена в дома с дървена лъжица вземали варена царевица, хвърляли зърната в комина и наричали: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!" и вярват, че „мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората". Хората вярват, че на Андреевден денят започва да расте „колкото просено зърно".

Имен ден празнуват Адриана, Андрей („мъжествен").