26 януари

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ КСЕНОФОНТ, МАРИЯ И СИНОВЕТЕ ИМ

Ксенофонт бил патриций в Цариград. Бог благословил християнския му брак с Мария и ги дарил с двама сина – Йоан и Аркадий. Момчетата получили отлично образование и съвършено възпитание. Когато пораснали, баща им ги проводил да учат във финикийския град Бейрут. В морето излязла страшна буря, а корабът, на който пътували двамата братя, се разбил. Но с божията благословия те останали живи, но разделени. Йоан намерил утеха в манастир и се прочул като св. Йоан Лествичник. А Аркадий срещнал по пътя си свят старец. Той го известил, че брат му е жив и го отвел в Секуйската обител на св.Харитон. Само родителите им не узнали, че децата им са оцелели. След много години старецът срещнал цялото благочестиво семейство на мястото на Гроба Господен. Възрадвани, че отново са заедно, те се посветили в служба на Христос. Мария постъпила в женски манастир. Ксенофонт и синовете му раздали цялото си богатство на бедните, робите си направили свободни хора, а за себе си избрали изпитанията на пустинята.

27 януари

ПРЕНАСЯНЕ НА МОЩИТЕ НА СВЕТИ ЙОАН ЗЛАТОУСТ

На днешния ден се възпоменава тържественото връщане на светите мощи на св.Йоан Златоуст от Комана в Цариград и полагането им в църквата „Св. Апосполи”. По време на Латинската империя мощите на Йоан Златоуст били отнесени в Рим, където и сега почиват в катедралата „Св.Петър”.

28 януари

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ЕФРЕМ СИРИН

Ефрем Сирин живял по времето на Константин Велики. От ранно детство той бил възпитан да почита Бог. Без вина бил хвърлен в тъмница, където получил божие провидение. Когато бил оправдан, Ефрем напуснал света и отишъл при отшелниците в планината. Станал ученик на св.Яков и скоро започнал да проповядва и поучава християните. През дългия си молитвен живот светецът написал много книги, беседи, наставления, проповеди. По-късно се преселил в Едесе, където основал училище. Части от светите мощи на преподобни Ефрем днес се съхраняват в храма „Св. Преображение” на Синайския манастир.

29 януари

ПРЕНАСЯНЕ МОЩИТЕ НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ИГНАТИЙ БОГОНОСЕЦ

Свети Игнатий, живял при управлението на имтератор Траян, бил първия заместник на антиохския епископ. Отдаден на своя бог, той станал един от най-ревностните защитници на Христовата вяра. През 107 г. светецът преживял своята мъченическа смърт. Той бил разкъсан от зверовете в Римския цирк „Максимус”. Останките от оглозганото му тяло християните погребали в родния му град. През 7в. мощите на светеца били отнесени в Рим, в църквата „Св.Климент”.

30 януари

ДЕН НА ТРИТЕ СВЕТИТЕЛИ

В този ден църквата тържествено отбелязва празника на трима светии – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Те посветили целия си живот на църковното единство и общохристиянския мир. Почитат се като покровители на светостта, благовестието и богословието.

Днес църквата почита още свети свещеномъченик Иполит, папа Римски; свети благоверни цар Петър Български; свети мъченик Димитрий Сливенски.

В някои български селища денят на трите светители се отбелязва като патронен празник на терзийския еснаф. По този повод шивачите си устройват празнично тържество. В чест на своите покровители те колят курбан. Техните съпруги не работят и раздават обредни погачи за здраве на цялото семейство.

31 януари

ДЕН НА СВЕТИ БЕЗСРЕБРЕНИЦИ И ЧУДОТВОРЦИ КИР И ЙОАН

Кир бил египтянин, прочул се като знаменит лекал в град Александрия през 3 в. Дълбоко вярващ християнин, светецът лекувал с чудотворни молитви всякакви болести, без никаква награда за труда си. Славата му на лечител достигнала чак до Йерусалим, където пристигнал младият войн Йоан. Впечатлен от умения на св.Кир, Йоан го намерил и станал негов спътник и най-усърден ученик. Двамата чудотворци били публично обезглавени на 31 януари от противниците на християнството. От тогова църквата тържествено почита деня на героичната им смърт.

1 февруаари

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ТРИФОН

Трифон се родил около 225 г. в Комсада. Още юноша се прочул с чудесата си из цяла Фригия. С възкачването на импенатор Траян за християните настъпили тежки дни. Тогава започнало и мъченичеството на св.Трифон. Той бил заловен от римляните, хвърлили го в тъмница, измъчвали го, за да се откаже от вярата в Бог. Разгневеният Аквилин, управител на източните римски земи, издал смъртна присъда и светецът бил публично посечен. Тленните останки на св.Трифон християните погребали в родното му село.

Днес църквата почита и света мъченица Фивия Перпетуа.

НАРОДНИ ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ

На 31 януари ромите християни отбелязват

АТАНАСОВДЕН

Стара легенда разказва, че св.Атанас бил ковач-цитанин, който пръв измислил ковашките клещи, след като видял как кучето е скръстило лапите си пред огнището. Затова на този ден празнуват преди всичко ромите-ковачи и железари, а празникът нарича още „майсторски ден”. По традиция ходят на тържествена служба в храма и правят голямо празненство на целия еснаф. В някои селища на Атанасовден ромите колят курбан от черна кокошка, който раздават на своите близки за здраве. Палят голям „нов” огън, от който носят у дома си, за да ги пази от зли сили. И закаляват стомана в гореща вода. Вярва се, че тази обредна вода, която носят в домовете си, е станала лековита.

Атанасовден ромите празнуват и против болести, най-често „баба Шарка”. В нейна чест те колят черна кокошка, от която се приготвя специална супа. Нареждат празнична семейна трапеза. Пекат пита, намазана с мед и малки колачки, която закачат над прага на къщата, за да не влиза баба Шарка. А на масата седем нощи оставят храна, вода и гребен, за да омилостивят болестта.

В някои селища ромите наричат деня на св.Атанас Бибияки (празник на лелята). Обичаят прилича на маскарадните игри при българите. В него участват мъже, облечени във вехти дрехи, с маски на главите. Начело на шествието върви Бибияки,чумата - мъж в стари и окъсани дрехи, вързан с вериги. Участниците обикалят къщите под звуците на весела музика. Те задяват и веселят стопаните, а в замяна получават дарове – дребни пари. През това време жените измитат къщите, измиват всички съдове и приготвят обредните ястия за общоселската трапеза. След като празничната процесия обиколи махалата, всички се събират на мегдана, където играят бързи хора, ядат и се веселят..

В някои български селища празникът на 31 януари е популярен като

Среди зима и е свързан с древни вярвания за индоевропейската Нова Година. Другаде българите го почитат като ден на овчарите, краварите, свинарите и конярите. По традиция на този ден се берат сухи листа от бряст, с които хората се кичат за здраве, а животните - за плодовитост.

В традиционния календар 1 февруари бележи началото на празниците

ТРИФОНОВЦИ

Те продължават три дни - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.

В народните вярвания Св.Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото легенди за него светецът е описан като лозар, който сам отрязал носа си с косера, докато зарязвал лозето. Затова Трифоновден наричат още Зарезановден или Трифон зарезан и се изпълняват обреди за плодородие на лозята през годината.

Още при изгрев слънце мъжете лозари се събират и отиват на лозята. Те носят обредни храни – пита, варена кокошка, пастърма, баница, ракия и бъклица с вино. Обикновено ходят на групи и водят със себе си гайдар. В лозето всеки си избира по един корен от гроздето. Стопанинът поръсва лозниците със светена вода, взета сутринта от църквата и ги полива с вино. След това отрязва първите пръчки, като изричат благословия. От тях свива венчета, които поставя на калпака си, окичва портата на дома си или оставят на иконата. От лозовите пръчки слагат и в бъклицата с вино. След зарязването, всички участници в ритуала се събират и правят обща трапеза. На нея нареждат гозбите, приготвени за празника. Под съпровода на гайди и други инструменти играят хора и пеят песни. В някои селища различните групи взаимно си гостуват или се събират в кръчмата, където се веселят до зори.

Във високопланинските селища, където лозарството не е разпространено като поминък, празникът на св.Трифон е свързан с ритуалното магическо заплашване на дървета, които не дават плод. Двама здрави мъже изпълняват обред, известен в родопския край като „трифоносване”. Преди изгрев слънце те отидат с брадва при дърветата, които са безплодни. Единият от тях замахва с брадвата, като с думи се заканва да отсече фиданката. Другият го моли да я пощади, като го убеждава, че дървото ще роди плод през годината.

В народната митология битува поверието, че Трифоновден е „хиталия ден”, т.е. лош ден. Затова на Трифоновде жените не подхващат никаква работа. Табу е да се докосват до остри предмети – нож, ножица, игла, куки, брадви и секира. Вярва се, че ако жената се нарани с някои от тези сечива – може да се роди недъгаво дете или сакат добитък. Денят е най-опасен за бременните жени. За да предотвратят всякаква злополука с остър предмет, жените или удрят ножа най-първо в огнена главня, или отрязват три пръчки с ножица, които хвърлят във вода.

Трифоновден се почита и като празник на мишките – „Мишкини празници”. За да прогонят животинките от домовете си, жените режат опашките на малките вредители, удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника. В други краища пък празнуват Трифоновден в чест на зайците. Наричат го „Сечко-Дечко”. Жените месят малка питка, която изпичат в огнището, след като хвърлят в него заешки гребки. Питката раздават сред близки и съседи, за да умилостивят зайците.

Имен ден празнуват: Трифон, Трифонка.