21 май християнската църква е отредила за почит на светите равноапостоли император Константин Велики и майка му Елена. Култът към двамата светци е преминал в традициите на българите. Особено устойчивост той проявява в странджанското село Българи, където се изпълнява обичаят

“игра върху огън”,

популярен като нестинарство.

Според някой изследователи ритуалния танц върху огън е свързан с архаичните представи и ритуали на късноантичното тракийско население, а според други - с прабългарското шаманство. По интересното обаче в него е това, че той се предава по наследство и в него са посветени определени родове в Българи.

Нестинарите си имат конак – къщата на главната нестинарка, която приемат за свята. Там има параклиса св. Константин и св. Елена, където в червени калъфи, наричани ризи, се пазят техните свещени икони, ритуалния нестинарски тъпан, който се използва само при игрите върху огън.

По стар обичай сутринта на празника на св. Константин и св. Елена всички нестинари отиват при иконите, които прекадяват. После шествието тръгва към аязмото на светците край селото, като най-младият нестинар носи иконата на св. Константин, окичена с цветя. После свещеникът отслужва литургия и благославя донесените курбани - обреден хляб, сирене, печени овни, шилета. Чак тогава започва т.нар.„панагир”, който продължава до като мръкне. Кулминация на празника е играта върху огън. В съпровод на гайда и тъпан, в такт с музиката нестинарите започват своята магическа игра около огъня, от който е останала само жаравата. Един по един биват „прихващани”, „прифащани” (изпадат в екстаз) и нагазват с боси крака в жаравата. Пред себе си държат иконата на св. Костадин, стъпват ситно-ситно и от устата им се отронва „въх-въх”. По време на магическия танц,

„прихванати” от светците

нестинарите установявали контакт с тях, разговаряли с мъртвите и правели пророкувания. След като играта свърши, нестинарите връщат в конака иконите и тъпана, за да ги извадят пак след една година.

Именници: Константин, Костадин, Костадинка и Елена, Еленко.

Жития на светците (18-24 май)

18 май

Свети мъченик Теодот Анкирски и 7-те свети деви мъченици

Теодот бил добродетелен християнин, който с радост помагал на бедните си събратя, а мъченици откупувал и погребвал по християнски обичай. Сред тях били седем девици. След 15- годишен затвор, Теодот умрял мъченически през 303 г.

В народния календар българите са отделили специално място на повелителите на летните бури и гръмотевици. На тях са посветените празниците летен Никулден (9 май) и Герман (12 май).

Изпълняваните ритуали имали магически смисъл – да омилостивят светците и измолят благодатен дъжд. Ако това станело, всички излизали на нивите и благославяли Герман и Никола, гърмели с пушки, за да ознаменуват чудото.

19 май

Свещеномъченик Патрикий, епископ Пруски и тримата презвитери: Акакий, Меандър и Полиен

Епископ Патрикий и тримата презвитери жияли в Бруса през 4 в., където имало лековит извор, често посещаван от царя и наместниците му. Обявен от епископа за творение божие, той бил наказан със смърт от езичника Юний, който заповядал да бъде посечен заедно с Акакий, Меандър и Полиен.

20 май

Свети мъченик Талалей

Талалей бил добър лекар християнин от Ливан. Бог го надарил с дарбата да прави чудеса. Управниците виждали в Талалей свой враг, затова го изпратили на съд. Подложен на големи мъчения, Талалей намерил смъртта си през 284 г.

21 май

Равноапостоли Константин и Елена

Константин и неговата майка царица Елена са останали в история като едни от най-ревностните последователи на Христос. Построили много храмове в Йерусалим, Витлеем и на Елеонската планина, те направили Християнската религия равна с останалите, с което заслужили званието “равноапостоли”.

22 май

Свети мъченик Василиск

Василиск бил племенник на св.Теодор Тирол и един от многобройните мъченици на христовата вяра.

23 май

Преподобни Михаил, епископ Синадски

Михаил бил епископ на Синадия, който ревностно поддържал иконопочитанието. По заповед на императора иконоборец Лъв Арменяк бил изпратен на заточение, където умрял през 818 г.

24 май

Преподобни Симеон Стълпник, Дивногорец

Симеон се родил в Антиохия Сирийска през 522 г. Избрал отшелническия живот, по божията воля основал обител и стълп, където много хора получавали изцеление на телата и душите си.