В миналото Великден е бил и ден, в който хората гадаели какво ги очаква през годината. Ритуалите, които изпълнявали били свързани с пожелания за здраве, късмет и берекет. С тях са свързани много поверия и поличби, които народът ни е запазил през вековете, които се отнасят до дните от Разпети Петък до Възкресение.

Ето някои от по-разпространените поверия:

Старо поверие гласи, че в нощта срещу Великден не трябва да се вдига никакъв шум. В противен случай това ще привлече всички зли и негативни енергии към дома ви. Затова жените в дома носели вода от кладенец, с която пръскали всички стаи, за да прогонят греховете, лошите мисли и злите демони.

Берели се здравец, който на празника има магическа сила и лековито въздействие върху всякакви болести. Добре било жените да изперат поясите на мъжете, за да не страдат от болежки в кръста, докато работят през лятото на къра.

Отколешно е поверието на Великден да се обличат нови дрехи, за да имаш късмет и успехи.

Старите българи вярвали, че дете, което се е родило през Страстната седмица и особено ако е родено на Великден, ще е късметлия във всяко начинание и няма да се оплаква от липса на добро здраве.

Смята се, че на Великден са верни всички любовни поверия. Ако си ударите лакътя някъде, бившият ви любим все още не може да ви забрави и ще направи всичко, за да ви върне.

Младите жени, които все още не са получили предложение за брак, трябва да изрекат няколко минути преди настъпването на Великден думите: Възкресение Христово! Изпрати ми мъж, който да ме направи щастлива!, които имат магически смисъл.

Ако в чинията ви с храна падне насекомо, ще ви се обади стар приятел за среща, която ще промени много неща във вашия живот. Ако ви сърби долната устна, очаквайте нова любов.

Цели четиридесет дни след Великден православните християни се поздравяват помежду си с поздрава Христос Воскресе!, а отговорът е Воистину Воскресе!

Самият Великден се празнува цели седем дни, тоест цялата седмица и затова тя се нарича Светла Великденска Седмица. Всеки ден носи светло име: светъл понеделник, светъл вторник...

Дори да не обичате даден човек, ако точно на Великден ви помоли за услуга или ваш стар приятел, с когото сте скарани, се опита да ви иска прошка, загърбете предразсъдъците и бъдете добри християни.

Особено място в символичен план заема и великденското яйце. В някои краища на страната е било прието да се запазват черупките от великденските яйца. Хората вярвали, че черупките имат магически сили, затова ги използвали при баене против уроки или ги стривали на прах за лечение на различни болести.

Първото боядисано яйце за Великден трябва да е червено. То се поставя пред иконата в дома и след една година, на Велики четвъртък, се изнася в двора и се счупва. Ако е пълно, значи ще има берекет и здраве в дома, ако е празно – тогава хората трябва да очакват трудна година.

По едно червено яйце се давало и на всеки гост, който пристигал в дома за Великден. Поверието гласяло, че така богатството няма да ходи в други къщи.

Заради духовните сили, които вярващите преписвали на Възкресение Христово, жените, които дълго време не успявали да забременеят, вярвали, че ако преспят една нощ с червено яйце в пазвата, догодина ще се радват на своя рожба.

След края на великденските празници поверията не спират. Хората вярвали, че в седмицата след Великден, наричана още „празна седмица“, не трябва да се сее нищо, защото няма да поникне.

Във вярванията на католиците особено значение има Разпети Петък – най-тежкия ден от живота на Спасителя. Затова старите хора вярвали, че ако се подстрижеш в този ден, няма да имаш грижи през годината и няма те боли глава. Други пък твърдят, че чаршафи не се сменят и не се перат на Велики Петък, защото ще имаш неспокоен сън и ще сънуваш кошмари.