На 8 март, когато православната църква възпоменава преподобни Теофилакт, епископ Никомидийски, за да припомни за мъченическата му смърт, българите празнуват

Тодоровден,

Известен още като Тодорова събота или Тудорица, по традиция празникът се отбелязва в първата събота от Великия пост, като датата на честването му, подобно на Великден, се определя по лунния календар.

Свързан е с чудната история на българина св.Тодор, който стои на границата на времето – преди и след хаоса, на прехода между сезоните, между поста и въздържанието; свързва земния и отвъдния свят, чуждото място и родната къща.

Старо поверие е, че всяка година през март св.Тодор забива копието си в земята, връзва за него коня си и отива при

Бог, да моли за Лято.

Когато си тръгва, изважда копието, гони всички въртоглави и зли сили и повлича след себе си лятото. Само този ден светецът излиза от гробищата като страшен ездач, яхнал бял кон (символизиращ срещата със света на сенките), обикаля из земята и удрял с тоягата си всяка неправедна жена.

Заедно с това св.Тодор е покровител на конете и раждаемостта – мъжкото и женско начало в природата и обществото. Затова на Тодоровден нашият народ празнува за здравето на конете, откъдето идва и името му

Конски Великден.

В мирогледа на нашите предци конят заема особено място. Почитан е по тези земи още в древността. Той е

свещено животно,

основен атрибут на тракийските божества, което заема специално място в погребалната обредност на знатните траки. Свидетелство за това са многобройните оброчни релефи на Тракийския конник, Херос, открити по днешните български земи.

Конят присъства и в прабългарски средновековни паметници. Обожествен в образа на Тангра, той се осмисля като соларен символ и родов тотем, чиято опашка Аспаруховите българи са превърнали в свое знаме.

В образа на коня пък славяните също припознават соларен знак, много често изобразяван върху шевичните украси на дрехи и тъкани, които майсторяли. В представите им той бил

недосегаем за вили, караконджули и самовили.

С негова помощ бог Свентовит успял да проникне в царството на мрака и да се пребори със силите на злото и смъртта.

Тези представи за коня – символ на небесното светило, тотем и медиатор между горната и долната земя, са станали част и от традициите на патриархалния българин.

По стар обичай преди изгрева на слънцето всяка стопанка приготвя обреден хляб с форма на конче или подкова, украсен с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. От тях се слага по залък в храната на конете, а после я раздава, като подскачат и бягат, имитирайки движението и цвиленето на конете.

През това време мъжете се готвят за 

кушията - традиционни състезания с коне. 

Преди надбягването всеки сресва и гизди своя любимец, та по-лесно да го разпознават. Чийто кон първи пресече финала, неговият ездач е победител в кушията. Конят кичат с пъстър мисал и зелен цветен венец, а на ездача дават специален амулет. Всяка кушия завършва с общоселска трапеза и веселба.

На Тодоровден обреди изпълняват и

младите булки.

Облечени в невестински носии, заедно със свекървите носят тепсия с варена царевица и специален колак в църквата. Свещеникът ги благославя. После връщат царевицата вкъщи и я разпръскват по градините, за да е плодовита годината. Отколешна е традицията рано сутрин на Тодоровден майките да къпят децата, за да са силни и жизнерадостни, а младите булки да приготвят малки хлебчета, които раздават на близки и роднини, за да се сдобият със здрави деца.

Жития на светците

3 март

Свети мъченици Евтропий, Клеоник и Василис

Евтропий, Клеоник и Василиск живеели в град Амасия. Били сред верните последователи на Теодор Тирон. Местният управител бил езичник, който преследвал християните. Един ден ги привикал в дома си и поискал от тях да се откажат от своя Господ. Те останали непреклонни, за което били подложени на нечовешки мъки. Много хора станали свидетели на чудесата, които Бог им пратил. Дори враговете , удържани от невиждана сила, пожелали мъчениците да бъдат спасени, а народът – ликувал. Само управителят останал глух и сляп за чудото. Разгневен от непокорството им, заповядал да разпнат на кръста Евтропии и Клеоник. Свидетел на мъченическатата им смърт станал самият Василиск. Няколко години по-късно той бил посечен с меч близо до гр. Коман.

4 март

Преподобни Герасим

Герасим бил ревностен християнин от Ливия. Много години живял в Тавианската пустиня, докато един ден се заселил близо до Йерусалим, на р.Йордан. Там създал своя обител.

През 5 век църквата била често смущавана от Евтихиевата ерес. В Йерусалим пристигнал един от водачите на тази ерес – монахът Теодосий. Скоро той станал и патриарх на вечния град, който увлякъл в лъжеучението дори самия Герасим. С помощта на Евтимий Велики праведникът възмогнал заблудата. Заживял в манастир при строг пост и молитва, където починала на пределна възраст.

Легендата разказва, че със своята святост Герасим привличал дивите зверове. А когато умрял през 475 г., един лъв дълго време тъгувал по него и умрял на гроба му.

5 март

Свети мъченик Конон градинар

Конон бил родом от Назарет. Живота си прекарал в град Мандон, Мала Азия, където бил градинар. Простоват и неук човек, той бил силно привързан към Бога. Мъченичеството му започнало при управлението на император Декия, който го принудил да принесе жертва на идолите. Заради непокорството му жестоко го мъчили. Починал в големи страдания.

На този ден църквата почита и свети мъченик Йоан Българин.

6 март

Свети мъченици, пострадали в Амория

Днес се почита мъченическата смърт на четиридесет и двама християни военачалници. Това се случило по време на император Теохил, през 840 г., когато град Амория бил обсаден от мохамеданите. Намерил се предател и градът паднал в ръцете на врага. Част от жители и войниците били избити или отведени в робство. А главните военачалници християни - хвърлени в тъмница, а по-късно - публично посечени с меч пред очите на мюсюлманите.

7 март

Свети свещеномъченици, пострадали в Херсон

Днес християните отдават почит на свещеномъчениците Ефрем, Василий, Евгений, Елпидий, Агатодор, Етерий и Капитон от Херсон. В града живеели много езичници и юдеи, и малцина християните, които жестоко преследвали. Но те не преставали да проповядват словото Христово. Заради вярата в Иисус, мъжете били благословени с чудотворството да възкресяват мъртвите, да надмогват страданията, да се борят с природните стихии. Ръкоположени в различно време за епископи на Херсон, със своите поучения и проповеди, те обърнали много езичнизи в правата вяра.

8 март

Преподобни Теофилакт, епископ Никомидийски

Теофилакт бил монах в малка обител на Черно море. Познавали го като добродетелен християнин. По предложение на цариградския патриарх Теофилакт бил ръкоположен за епископ на Никомедия, където помагал на бедни и болни, устройвал страноприемници и болници. Скоро иконоборците отново се въздигнали, подкрепяни от новия император Лъв Арменеца. Много достойни епископи, между които и Теофилакт, се опитали да противодействат на лъжеучението. За своята дързост бил изпратен на заточения, където прекарал 30 години. Починал в дълбока старост през 832 г.

Българската православна църква отдава особена почит на светите 40 севастийски мъченици. След победата над епирския деспот Тодор Комнин при с. Клокотница, българският цар Иван Асен II построил в столицата Търново храм, в чест на 40 великомъченици от Севастия. Битката станала в деня на тяхната смърт – 9 март 1230 г. Цар Иван Асен II бил тържествено посрещнат като пабедител с.Мерданя. В отговор на отдадените му почести, край селото бил построен манастир „Свети читиридесет мъченици”, който съществува и днес.

9 март

Свети четиридесет мъченици, пострадали в Севастия

По времето на император Ликиний, в арменския град Севастия се намирали 40 войници, които били християни. Императорът, ревностен идолопоклонник, издал указ всички християни да се поклонят на езическите богове. Четиридесетте смели мъже отказали да се подчинят. Хвърлили ги в тъмница, а после – в ледените води на езерото край града. За тяхната непоколебимост Бог им пратил чудна светлина, която озарила лицата на мъчениците. Когато стражарят видял чудото, съблякъл дрехите си, влязал в езерото и казал: ”И аз съм християнин!”

Обезумял, импеторът поискал незабавно смъртта им. Омъртвени, костите им хвърлили в реката, а после изгорили телата им, за да не могат да бъдат погребани. След три дни севастойския епископ Петър намерил костите на 40- те мъченици огряни от божествено сияние.