В народния календар в първата събота на Великденските пости се празнува Тодоровден. Празникът се отбелязва за здраве на конете и едновременно с това като ден на св. Тодор. Този пролетен празник е на ръба във времето – заедно с преминаването към пост и въздържание, се прекрачва и границата между сезоните – природата се настройва за смяна, за едно ново начало. Затова преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято. 

Тодоров ден е запазил елементи от по-стари езически вярвания. Те кореспондират още с далечното време, когато конят е бил свещено животно за древните траки. Основен атрибут на тракийските божества, оброчни плочки с Тракийския конник са разпространени в изобилие из българските земи. Конят заема важно място и в погребалния ритуал на траките. Изображенията на кон се срещат и в прабългарските средновековни паметници, където в съчетание със слънчевия знак се интерпретира като соларен символ. Тази връзка по-късно се отразява като паралел с земния символ на слънцето – огънят.
В последствие християнската религия се е приспособила към тези стародавни символи, вярвания и практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава „Божи дар", въпреки че в народното съзнание липсва ясно разграничение. Двама от тях се воини-великомъченици - св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития показват много общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическата си смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е особено разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура. Така най-старата запазена до днес българска икона е прочутото изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в.). А в уникалната живопис на Боянския майстор от 1259 г. в Боянската църква са запазени образите на трима светии с името Тодор: св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и това на св. Тодор Студит, в житието на когото се споменава, че за известно време е бил на заточение в Аполония (Созопол). Последният заедно с преподобните св. Тодор Сикеот, св. Тодор Освеще-ни и св. Тодор Трихина са канонизирани заради техните монашески подвизи.

Интересно е, че народният празник Тодоровден, който няма точно фиксирана дата, а зависи от началото на великденския пост, не съвпада с църковния празник на нито един от шестимата светии. Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне, така наречените кушии. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото. На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче" или „копито", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.

В някои райони обичаят на Тодоровден предполага раздаването на варена царевица, което е свързано с почитането на паметта на св. Теодор Тирон. Неговото житие разказва, че около 50 години след смъртта на Тодор византийският император Юлиан Отстъпник, който мразел християните, решил да им се подиграе. Знаейки, че през първата седмица на Четиридесетница те пазят строг пост, той заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на цариградския пазар. Тогава св. Тодор се явил на архиепископа и го предупредил за това деяния, като поръчал на тези, които нямат храна у дома си, да си правят коливо, т.е. да варят пшеница с мед. В продължение на цяла седмица християните се хранели с коливо. За благодарност към св. Теодор Тирон църквата запазила досега обичая - в първата събота от Великия пост чрез коливо да го почита.