Представят книгата „Вълци в овчи кожи“ – истината за православната църква на Путин и Кремъл

По инициатива на  сайта hristianstvo.bg и Църногорския манастир на 27 юни 2026 година от 11:00 часа в обителта „ Св. Козма и Дамян“ ще бъде представена книгата „Вълци в овчи кожи“. Тя е посветена на Руската православна църква като заплаха за сигурността и демокрацията в Европа. Автори на изследването са Мийхол О’Хърли и Оксана Шадрина.

В присъствието  на авторите, гостите на представянето ще имат възможност да обсъдят историческата деволюция на Руската православна църква от събрание на вярващи до обикновен търговец на политическа власт като инструмент в ръцете на държавното разузнаване. 

В резултат на тези трансформации Московската патриаршия се очертава като най-значимия синдикат, упражняващ социално влияние в цяла Европа - но не в служба на Евангелието, а на стремежите на Владимир Путин да установи “Руский мир”. Европейската сигурност и демокрация са на техния прицел, а запазването и разпространението на традиционното православие стават  жертва.

За книгата и нейните разкрития и послания

Завръщането на Православната църква на Украйна в историческия - дом във Вселенската патриаршия е превърнато в casus belli от Московската патриаршия и нейните последователи. Автокефалията на поместната църква на Украйна, дадена от Константинопол, не е причина за раздора в православието. Русия пропуска как Борис Годунов и архиепископ Йов примамиха Вселенския патриарх Йеремия в Москва и го държаха затворен, докато не даде на Москва патриаршество през 1589 г. Твърдението на президента Путин, че Украйна не е истинска държава, игнорира историческите факти. Историята и фалшивите твърдения се използват в Европа както от Кремъл, така и от Московската патриаршия в опит да запазят своя сюзеренитет над Украйна. Това е част от „руската стратегия”, която действа по един и същи начин в Молдова, Грузия, Украйна и чиито основи се залагат на Балканите и в балтийските страни днес.

За тази цел Московската патриаршия бива използвана за шпионаж и разузнаване срещу Европа. От България до Финландия и в цяла Европа все по-голям брой духовници на Руската православна църква са основателно обвинени, а някои и изгонени, заради ролята си в подкопаването на европейската сигурност и използването на Църквата за създаване на „близка чужбина”, за отхвърляне на „сатанинския Запад” и за оспорване на социалното сближаване в Европа.

Проектирайки „Руский мир”, Руската православна църква е решена да измести Константинопол като център на православието. Тя прибягва до средновековни монаси, мистици и съвременни медийни манипулатори, за да препозиционира Москва като център на световното православно християнство. Използвайки евангелизацията като оръжие, патриарх Кирил се намеси в юрисдикцията на древната Александрийска патриаршия, като създаде паралелни църковни структури и епископи, за да накаже Александрийския патриарх за признаването на автокефалията на Украинската църква. Не е изненадващо, че съществуват изобилие от доказателства за африканци, вербувани да посещават семинария или да си намират работа в Русия, само за да бъдат след това принудени да се бият на фронтовата линия в Украйна. Този злоупотреба е толкова широко разпространена, че се наложи Кения да прекрати тази практика чрез официални дипломатически споразумения. Руската православна църква е обезобразила образа на Христос, вложен в Църквата, като изцяло се е поставила в служба на Кремъл.

Геополитическото позициониране на Москва носи безброй опасности. В цяла Европа и в Запада Московската патриаршия има наглостта да се оплаква от религиозно преследване, след като е благословила унищожаването най-малко на 742 храма, църкви, синагоги и джамии в Украйна. Московската патриаршия работи с Кремъл за забрана на Украинската гръкокатолическа църква и силно ограничава свободата на религията на други вероизповедания в Русия и временно окупираните територии, като същевременно настоява да остане в управата на Световния съвет на църквите. Нехристиянските и неправославните декларации за „свещена война“ и войниците като „мъченици за вярата”, които умират в битки в Украйна, са противоположни на православието и християнството.

От всичко това произтича неизбежният извод: Руската православна църква е мощна и пагубна заплаха за европейското сближаване, сигурността и демокрацията на Стария континент.

Кой е авторът

Мийхол  О'Хърли, доктор по право, е ирландско-американски академик, автор, изследовател, бивш дипломат и медиен специалист. Той е специализиран в въпроси, свързани с отбраната и сигурността, разрешаването на международни конфликти и медиацията. Мийхол е акредитиран към Икономическия и социален съвет на ООН и е пълноправен член на Кралския институт за международни отношения – Чатам Хаус. Мийхол е архонт номофилакс на Вселенската патриаршия, назначен от Негово Всесветейшество Вартоломей I, архиепископ на Константинопол, Нов Рим и Вселенски патриарх.

Мийхол често се появява като експерт-анализатор по отбрана и сигурност в телевизионни мрежи, включително CNN, водещата турска телевизия TRT World, Al-Qahera Network News, Al Jazeera, канадските CTV и CBC, BBC и украинската UATV. Неговите коментари за дипломацията са включвали египетския информационен канал „Ал-Кахера“ и „Ал-Гед Нюз“, иракската телевизия „Ал-Ахед“, „Европейски дипломат“ и други новинарски издания и списания.

Мийхол е член на Американския отвъдморски прес клуб, Асоциацията на чуждестранната преса и е акредитиран журналист към Светия престол.

Мийхол е представян и публикуван във водещи международни издания. Предишните му публикации са изследвали пресечните точки между вярата и обществото, по-специално разглеждайки опита на ирландско-американските имигранти в Ню Йорк; християнската филантропия и стопанисване; етиката на Маасер и Цедака в юдаизма; и междуетническата и религиозна политика в късната Византийска империя. Той е автор на бестселъра „Страстният настойник: Възстановяване на християнското настойничество от светското набиране на средства“ (St. Brigid Press – 2002 г.) и най-скоро издадената книга „Вълци в овчи кожи: Заплахата на Руската православна църква за европейската сигурност и демокрация“ (Ibidem/Columbia University Press – 2025 г.).

Продължавайки следдипломното си образование, Мийхол е завършил курсове и програми в институции, включително Университета в Лайден; Юридическия факултет на Йейл, Юридическия колеж на Университета Уиндзор; Лондонския университет – Център за международни изследвания и дипломация; Висше училище по икономика – Национален изследователски университет на Москва; Санктпетербургския държавен университет, Института за мир на САЩ (USIP); Университета в Лимерик – Ирландски институт за мир; Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ); и други. Той е член на Северноамериканското дружество по православно канонично право.

Мийхол е активен в областта на филантропията и общественополезния труд. Преди това е работил като служител по развитието в архиепископията на Ню Йорк и Арменската епархия на Америка. Служил е като говорител и директор по комуникациите по време на папското посещение в Съединените щати на Негово Светейшество Карекин II, Върховен патриарх и Католикос на всички арменци. Той е редовен поканен на форума за дипломация в Анталия, форума за сигурност в Мюнхен и други международни срещи. Наскоро той беше водещ докладчик на 35-ата Ирландска междуцърковна среща, посветена на значението на 1700-годишнината от Никейския събор.

През 1992 г. Мийхол е удостоен с наградата за постижения на Конгреса. Той е удостоен с звание рицар на Ордена на Свети Георги (KStG) (Великият приорат на Обединеното кралство), въведен е в Конния орден на Свети Архангел Михаил и е пожизнен член на Ветераните от чуждестранните войни (VFW). Той е обявен за член на Кралското дружество на Левантския лъв. Мийхол О'Хърли е постриган и е посветен в сан архонт-законодател (ΑρχωνΝομοφύλαξ) на Вселенската патриаршия, най-висшата чест на православната вяра за миряните.

Мийхол принадлежи към Светата православна митрополия на Ирландия (Вселенска патриаршия) и Екзархат на Келтско море. Заедно със съпругата си Оксана Шадрина имат две деца, Володимир и Олга. Живеят в Ирландия.