Мая Стоянова

На 23 март православната църква възпоменава св. Теодор Тирон, за да припоми чудото, станало десетилетия след мъченическата му смърт.

В българския народен календар празникът е известен като Тодоровден,  Тодорова събота или  Тудорица. Отбелязва се в първата събота от Великия пост, като датата на честването му, подобно на Великден, се определя по лунния календар.

В светогледа на българина св.Тодор стои на границата на времето – преди и след хаоса, на прехода между сезоните, между поста и въздържанието; свързва земния и отвъдния свят, чуждото място и родната къща. 

Старо поверие е, че всяка година през март св.Тодор забива копието си в земята, връзва за него коня си и отива при 

Бог, да моли за Лято.

Когато си тръгва, изважда копието, гони всички въртоглави и зли сили и повлича след себе си лятото. Само този ден светецът излиза от гробищата като страшен ездач, яхнал бял кон (символизиращ срещата със света на сенките), обикаля из земята и удрял с тоягата си всяка неправедна жена. 

Заедно с това св.Тодор е покровител на конете и раждаемостта – мъжкото и женско начало в природата и обществото. Затова на Тодоровден нашият народ празнува за здравето на конете, откъдето идва и името му 

Конски Великден. 

По стар обичай преди изгрева на слънцето всяка стопанка приготвя обреден хляб с форма на конче или подкова, украсен с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. От тях се слага по залък в храната на конете, а посля я раздава, като подскачат и бягат, имитирайки движението и цвиленето на конете. 

През това време мъжете се готвят за  кушията  - традиционни състезания с коне. Преди надбягването всеки сресва и гизди своя любимец, та по-лесно да го разпознават. Чийто кон първи пресече финала, неговият ездач е победител в кушията. Конят кичат с пъстър мисал и зелен цветен венец, а на ездача дават специален амулет. Всяка кушия завършва с общоселска трапеза и веселба. 

На Тодоровден обреди изпълняват и

 младите булки.

Облечени в  невестински носии, заедно със свекървите носят тепсия с варена царевица и специален колак в църквата. Свещеникът ги благославя. После връщат царевицата вкъщи и я разпръскват по градините, за да е плодовита годината. Отколешна е традицията рано сутрин на Тодоровден майките да къпят децата, за да са силни и жизнерадостни, а младите булки да приготвяг малки хлебчета, които раздават на близки и роднини, за да се сдобият със здрави деца. 

Конят заема особено място в мирогледа на нашите предци. Почитан е по тези земи още в древността. Той е 

свещено животно, 

основен  атрибут на тракийските божества, което заема специално място в погребалната обредност на знатните траки. Свидетелство за това са многобройните оброчни релефи на Тракийския конник, Херос, открити по днешните български земи. 

Конят присъства и в прабългарски средновековни паметници. Обожествен в образа на Тангра, той се осмисля като соларен символ и родов тотем, чиято опашка Аспаруховите българи са превърнали в свое знаме.

В образа на коня пък славяните също припознават соларен знак, много често изобразяван върху шевичните украси на дрехи и тъкани, които майсторяли. В представите им той бил 

недосегаем за вили, караконджули и самовили.

С негова помощ бог Свентовит успял да проникне в царството на мрака и да се пребори със силите на злото и смъртта. 

Тези представи за коня – символ на небесното светило, тотем и медиатор между горната  и долната земя, са станали част и от светогледа на патриархалния българин.