Според един текст, запазен в манастира „Св.Анастасий” близо до Солун, ритуалното боядисване на великденски яйце съществува още от времето на апостолите и е свързан с една легенда за Мария Магдалена. Когато девата пристигнала в Рим, тя се представила пред римския император Тиберий, подала му едно червено яйце и казала: „Христос възкръсна”. Така тя показала своята вяра и обич към Иисус. От тогава всички християни, по нейно подражание, започнали да си раздават червени яйца.
Според някои учените обаче този обичай е донесен по нашите земи от славянските племена в края на 5 и началото на 6 в. И днес в някои селища на Западна България шарените великденски яйца се наричат парашки. Етимологично те се свързват с древна славянска дума, която означава „гръм, светкавица” и имат семантична връзка със славянския бог Перун – богът на гръмотевиците. А името на този бог у полабските славяни и днес звучи като Четвъртък.
Традиционно жените боядисвали не по-малко от 40 на брой яйца,
които събирали по време на цели пост
Обичайно ги багрели в червена боя, приготвена от люспите на лук, корен на брош и липов цвят. Първо боядисвали първото яйце, снесено на Велики четвъртък. С него бабите търкали челцата на малките деца и ги благославяли: „Да сте червени и здрави като дядо Великден!”. Него оставяли пред иконата, или носели в черквата да пренощува една нощ. Пазели го до следващия Великден, защото вярвали, че яйце, боядисано в червено, има магическа сила. Затова червено яйце слагали в чеиза на момите – за щастие и късмет в брака. С такова яйце жените заплашвали градоносните облаци и прогонвали бури и гръмотевици. А други - заравяли в градина или нива, да пази посевите от природни бедствия.
С времето започнали да се правят и писани яйце . В тях девойки и млади невести влагали целия си талант, като ги украсявали с причудливи растителни и геометрични елементи. Димитър Арнаудов не случайно ги е нарекъл „първообраз на народното живописно изкуство”.
Широко разпространено сред българите е поверието, че в полунощ на Велики Четвъртък
Те оставали сред близките си чак до Спасовден, до Св.Троица или до Св.Дух. За да ги сгреят, палели огньове. В тяхна чест жените приготвяли обредни питки, които раздавали сред близки и съседи.
В нощта на Велики четвъртък ходели и магьосници. Те бродили по тайна доба в нивите, градините, лозята, сред овцете и кравите. Излюпвали под мишниците си пилета-мамници, които превземали чуждото плодородие. Хората се страхували от тези бродници. Затова, за да се предпазят от тях, прекаждали около къщата и в двора, или оставяли на синорите трънки от глог.
Още от Вяра и демони
Агент „Михайлов“ от КГБ благодари на сина на ДС Даниил за подкрепата за Украинската църква, под московско знаме
Московският патриарх хвали българския за грижата му към забранената Украинска църква, обявена за руски агент на влияние
Историята на едно безценно съкровище: Полагането на честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна
На втория ден на юли Църквата възпоменава Полагането на честната риза на Пресвета Богородица във Влахерна. Проследете древното предание за чудотворната дреха на Божията Майка, нейното тайно съхранение, пренасянето ѝ в Константинопол и чудесата, които според християнската традиция съпътстват светинята.
Даниил иска да образува църковно дело за низвержение на Дионисий Стобийски
Аз не съм част от клира на Софийска епархия, а като презвитер съм подсъден на Доростолския епархийски съд, действията на митрополита са узурпиране на чужда църковна юрисдикция, казва духовникът