Седмицата от 22 до 28  април преминава под знака на най-жизнерадостните пролетни празници –Лазаровден (27 април) и Цветница или Връбница (28 април). Част от Великденския обреден цикъл, в тях се преплитат древни култове към Великата Богиня – Майка с библейската история за възкръсналия Лазар. Посветени на цветята, любовта и плодородието, те се осмислят чрез едни от най-красивите момински ритуали – лазаруване и кумичене. Претворили християнския мит за Лазар, в този посветителски обичай предшества най-тежката седмица преди Великдена - Страстната неделя. 

Жития на светците

22 април

ПРЕПОДОБНИ ТЕОДОР СИКЕОТ

Теодор се родил през 6 век в малоазийското селце Сикеа. Когато навършил шест  години родителите му решили да служи във войската. Но една нощ в съня на майка му се явил великомъченик Георги. Казал й, че Небесния цар иска нейния син при себе си. Много сълзи изплакала горката жена, в очакване нещо лошо да сполети Теодор. Истината се оказала  друга. 

Теодор пораснал и станал добро и  умно дете. Учел прилежно и често ходел в църквата „Св.великомъченик Георги”, където слушал в прихлас чудните проповеди. Когато станал на дванадесет, Теодор се отдал изцяло на Христовото учение. На четиринадесет години си изкопал една пещера в хълма близо до храма и заживял там  тайно от родителите си. Не след време бил погълнат от идеята да подражава на св.Йоан Кръстител и на пророк Илия. Затова  се преселил в пустинята, в малка пещера. Помолил един дякон  да го зазида, като остави само малък отвор – за въздух и за светлина. Дълго време Теодор живял в пълен аскетизъм, забравен от всички. 

Един ден благочестивият дякон известил на майка му, че синът й  е жив. И Теодор трябвало да се върне при своите родители. 

Епископът на глвния град научил за святия  живот на младежа и го  ръковоположил за свещеник. Теодор  тръгнал да обикаля света. Посетил Палестина и се поклонил на светите места. Навсякъде хората узнавали за добродетелния му живот,  а  Теодор  ги изцелявал от  неизличими болести. С лечителските си и пророчески дарби светия отец привлякъл много християни. За тях той основал Сикеотския манастир,  построил и нова църква. 

Когато починал епископа на главния град  на областта, св.Теодор заел неговото място, но скоро се разкаял за това свое решение. Завърнал се в родината си и отново станал монах в манастира „Св.Сава”. Продължил да проповядва, да лекува и да пророкува. Доживял до дълбока старост, преподобни Теодор умрял в първия ден след Великден. Неговото житие написал по-късно ученикът му  Елевсий.

23 април

СВЕТИ ВЕЛОКИМЪЧЕНИК, ПОБЕДОНОСЕЦ И ЧУДОТВОРЕЦ ГЕОРГИ. СВЕТА МЪЧЕНИЦА АЛЕКСАНДРА

Свети Георги живял по времето на император Диоклетиан в област Кападокия. Бил собственик на голямо имение. Съгражданите му го почитали като военен трибун. За проявената от него храброст императорът го избрал и за член на държавния съвет.

Когато Диоклетиан  издал най-строги закони срещу християните, Бог известил  Георги  за предстоящото му  мъченичество. Той  раздал богатството си на приятели, освободил робите си, а имотът оставил в наследство на  бедни хора. Презрял всички човешки грехове, св.Георги  публично се опълчил срещу идолопоклониците. Потресен от това, което чул, императорът  влязъл в остър диспут с непокорния трибун. Приканил го да се откаже от своя Бог и да принесе дарове на езическите идоли. Отказът на светецът  разгневило Деоклетиан. Затворили го в тъмница, горили краката му на клада, на гърдите стоварили огромен камък, но мъченикът мъжествено понасял всички страдания. На другия ден  сложили светия човек  на колело, върху дъска със забити пирони, които разкъсвали тялото му. Но някаква необикновена сила бдяла над него и правела болките му поносими. После ангел небесен изцелил раните му  пред очите на онемелите войници.  

На още много изпитания подложили  великомъченик Георги, но те винаги били последвани от чудеса. Най-голямото било когато сам отецът, с молитвата си към Бог, възкресил непознат  покойник пред очите на императрица Александра  и езическия жрец Атанасий. Стъписан от чудото, жрецът паднал в нозете на светеца  и поискал да бъде покръстен. Самата императрица пожелала да приеме Христовата вяра. Обезумелият от злоба император веднага заповядал да  вземат главата на Атанасий, а съпругата си -  жестоко наказал. 

От този ден много езичници, болни и беззащитни хора започнали да  посещават боголюбивия отец, за да лекуват телата и душите си от сатаната. А всички опити на Диоклетиан да вразуми някогашния трибун били неуспешни. Тогава той издал  смъртна присъда – главите на свети великомъченик Георги и на императрица Александра да бъдат публично посечени с меч за назидание на всички християни.  

От тогава църквата почита паметта на свети великомъченик Георги и света мъченица  Александра.

На този ден се отбелязва и мъченическата смърт на Лазар Български.

24 април

СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК САВА СТРАТИЛАТ

Сава бил гот, който служил като началник във войската на римския император Аврелиан. Когато приел християнството, често посещавал тъмниците, правел щедри дарения на затворниците и окуражавал онеправданите християни. Скоро императорът научил за деянията на своя подчинен. Сава бил честолюбив човек, затова  сам свалил знаците на военния си сан. Публично обявили, че е готов да понесе всякакви страдания в името на своя Бог. Аврелиан хвърлил непокорния войн в тъмница, там го били, горили с огън раните му, потапяли тялото му в котел с горящ катран, но светия човек останал жив. Свидетели на чудото били  70 войни, които повярвали в Бог. Тях  императорът  наказал със смърт, а Сава подложил на нови изпитания. Своя мъченически живот светецът завършил, като го удавили в близката  река, за назидание на беззащитните християни.

25 април

СВЕТИ АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАРК

Марк бил евреин, когото наричали още Йоан. Той бил известен като св.Марко -  един от седемдесетте апостоли на Иисус. А неговата майка – Мария,  била праведна християнка, чийто дом бил  храм за всички вярващи в Иисус. Според едно предание – в нейната къща Христос извършил Тайната вечеря с учениците Си, в нея той се явил на апостолите след възкресението Си.

Свети Марко служел като свещеник в храма „Св.ап.Петър”. Негов кръстник и духовен баща бил св.ап.Петър, затова  той често го съпътствал  по време на дългите му  пътешествия. Тогава Марко написал и своето житие. По-късно светецът  се отдал на проповедническа дейност в Египет. В Александрия основал църква, станал неин пръв епископ и я  превърнал в най- големия  християнски духовен център в Египет. Скоро обаче езичниците възроптали срещу  епископа  и го прогонили от града. Свети Марко потеглил към Ливия и Киринайка. После за малко се отзовал в Рим и пак се върнал в Александрия, където продължил да проповядва. Построил още един манастир и отворил училище за своите последователи. 

Това отново разгневило езичници и юдеи. На 24 април, когато започвали  езическите тържества в града, св.Марко  и  християните били на тържествено богослужение. В полунощ озлобените езичници нахлули в храма, хванали светеца, вързали го с въже през врата, влачили го по градските улици и го хвърлили  в тъмница. На сутринта го подложили  на още по-големи унижения и страдания. Апостол Марко не можел да понесе нечовешките мъчения и  издъхнал  с думите: „В твои ръце, Господи, предавам духа си!”.

Мощите на св.евангелист Марко били наречени „Първото съкровище в Александрия”. През 827 година един търговец ги пренесъл във Венеция. На мястото, където били погребани, издигнали величествен храм на негово име. И днес жителите на града почитат св.ап.Марко като  свой  покровител. 

26 април

СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ВАСИЛИЙ, епикоп Амасийски

През 4 век Римската империя била разделена на Източна и Западна. Източната управлявал Ликиний. А Западната въздигнала за свой владетел Константин. Скоро Ликиний се оженил за сестрата на Константин и двамата владетели много се сближили.

 В двореца на император Константин  живеела млада и хубава прислужница. Тя се казвала Глафира,  била християнка и живеела в смирение и доброта. С красотата си невинното момиче събудило  нечестиви мисли у Ликини. Това не се харесвало на Глафира и тя пожелала да напусне завинаги двореца. 

Император Константин уважил молбата на добродетелната си прислужница. Надарил я богато и я изпратил на дълъг път. Глафира стигнала чак до Амасия. Там срещнала епископ Василий – свят и мъдър човек. Когато девойката му разказала за своя живот, той разбрал, че ще настанат тежки времена за християните в неговото паство. 

Опасенията на епископа не били напразни. След време  Ликиний случайно научил, че Глафира живее в Амасия, под покровителството на св.Василий и заповядал и двамата да бъдат доведени в столицата. Девойката вече била умряла, затова в Никомидия отвели  само епископа. Затворили го в тъмница заедно с още двама дякони – негови спътници.  Ликиний поискал от светеца  да се отрече от вярата си в Иисус. Но нито обещанията, нито заплахите можели да сломят твърдостта на Василий. Това разгневило императора и той заповядал да  посекат с меч светия отец, а тялото му – да хвърлят в морето.

Епископ Василий отишъл на смърт в присъствието на много християни. По-късно неговите другари намерили тялото на своя учител и го погребали в Амасия, в олтара на недостроения от него храм. 

27 април

СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК СИМЕОН, БРАТ ГОСПОДЕН ПО ПЛЪТ

Свети Симион бил близък сродник на Иисус, но не негов роден брат. След възнесението на Христос той  започнал да проповядва Евангелието в Юдея. По това време братът на Симеон – св.Яков бил йерусалимски епископ, който се радвал на голяма уважение и почит. Но  езичниците не го пожалили и той бил убит с камъни. 

След мъченическата смърт на св.Яков, делото му продължил  св.Симеон, който управлявал църквата повече от 40 години. Това били смутни времена. Римляните преследвали потомците на Давидовия род, страхувайки се да не  възстановят юдейското царство. А техните духовни водачи  подложили на гонения и тежки изпитания.

 Един ден пред  кесаря изправили и епископ.Симеон, за да се покае  и отрече вярата си. Заплашвали светия отец,  мъчили го, но той  бил непоколебим и стоически понасял всички страдания. През 107 г. св. Симеон бил  разпънат на кръст и там  намерил  мъченическата си смърт.

28  април

СВЕТИ АПОСТОЛИ ИАСОН И СОСИПАТЪР

Иасон и Сосипатър живели по времето на светите апостоли. Хора отдадени изцяло на Бога, те проповядвали Евангелието в различни страни и били епископи в различни градове. Съдбата ги срещнала на остров Корфу, където заедно направили много чудеса. Посветили много езичници в божието слово, утвърдили Християнската вяра на острова.

Проповедническата дейност на двамата апостоли предизвикала гнева на местния управител. По негова воля те били отведени в тъмница и жестоко изтезавани пред очите на целия народ. Двамата светци понасяли смирено всички унижения и страдания, с което трогнали дъщерята на управителя и тя сама станала християнка. За тази дързост беззащитната девойка била жестоко наказана от  обезумелия си баща. Той заповядал да я вържат на дърво, да я запалят и убият, като пробождат тялото й  със стрели. А живота на християните  превърнал в ад. Много от тях потърсили спасението си в бягство. Тръгнал по петите им, озверелият управник се удавил в морете. 

След смъртта му Иасон и Сосипатър били освободени. Много езичници повярвали в силата на Бог и станали християни. Светите мъже се върнали там, откъдето тръгнали.  Иасон станал епископ на Тарс, а Сасипатър – на Икония, където продължили да проповядват  Божието слово до смъртта си.