Силва Дончева

Начинът, по който се представя китайската астрология в западния свят, е напълно некоректен.

В китайската традиция, която вече в известна степен се отбелязва и у нас, хората, родени в годината под влиянието на едно от 12–те животни от техния Зодиак, са подвластни на характеристиките на съответното животно. Така е повелил Буда, давайки им благодатта си, преди да напусне нашия свят. Тези животни, с които са обвързани хората, са: Плъх, Вол, Тигър, Заек, Дракон, Змия, Кон, Овца, Маймуна, Петел, Куче и Глиган.

По тази схема децата, родени през 2015 г., ще се считат за подвластни на влиянията на Овцата. Това обаче важи само за китайците, но не и за останалите хора. На Запад влиянията, на които сме подвластни, отдавна нямат нищо общо с влиянията на Китайския зодиак, създаден в друго време, на друго място, при друга философия и на основата на други космически принципи, които ние вече сме игнорирали (www.astrolog.tk).

Китайският зодиак е създаден от раса, която и досега е подвластна на влиянията на Луната. Това е по-древно, но и по-първично, домашно влияние. В мистичните науки Луната се счита за майка на Земята, защото именно нейното отделяне преди близо 3 милиарда години довежда до зараждането на живота в първичния океан. Това е свързано с огромен катаклизъм в Слънчевата система, който е породен от навлизане на чуждо тяло от посоката на т.нар. „Изгорен път на Зодиака” (края на Везни и началото на Скорпион). Поражда се сблъсък, който унищожава Фаетон - планета, намираща се между Марс и Юпитер и чиито остатъци образуват астероидния пояс между тези две планети. Вследствие на това

Марс се сдобива със спътниците си Ужас и Страх

(Деймос и Фобос) и оста му се откланя на 45 градуса. Земята получава също наклон от 23 градуса и се сдобива с прекрасния си спътник - Луната. Събитията много интересно са разказани в гръцката легенда за Фаетон, син на Хелиос. Там е и едно от първите описания от древността на ядрена зима. След това двойното гравитационно влияние на Слънцето и Луната става причина за постоянните приливно-отливни движения и сезонни промени, които зараждат впоследствие прокариотите (първите форми на живота).

В този смисъл влиянието на Луната в астрологията е свързано с детската възраст, с нашите емоции, чувства и първични настроения и архетипни спомени. Тя е променчива, неустойчива и нестабилна. Свързана е и с прехода и първичния стрес от зараждането. Всеизвестен е и фактът, че тя с времето все повече се отдалечава от планетата и така намалява въздействията си.

Именно защото е обвързана предимно с Луната, Китайската нова година започва винаги по различно време. Датата на нейното начало е най-близкото до 5 февруари - новолуние, а 5 февруари е средата на периода между зимното слънцестоене – 23 декември, и пролетното равноденствие – 22 март. Така точно фазите на непостоянната Луна определят идващата пролет и новия живот.

Пак с променливото движение на Луната са свързани и 28-те знака на годишния китайски зодиак. Те пък се определят от денонощното движение на Луната, което е приблизително 12 градуса на ден. 28 цикъла по 12 градуса правят една пълна обиколка от 360 градуса, която Луната изминава всеки месец.

За сравнение Западният зодиак, идващ от Шумер и Египет, е съставен от 12 знака всеки по 30 градуса. Тези знаци са обвързани с влиянията на Слънцето при видимия му път на фона на съзвездията. Западният зодиак съответства на естествените природни цикли на Земята, определени от наклона на земната ос и сезоните, които се пораждат вследствие на орбиталното движение. Те се разделят на четири тройки, всяка от които определя даден период от годината. Първият знак е начален за всеки сезона, следващият е постоянен и е в разгара на сезона, а третият бележи прехода към следващия сезон. Както е видно,

в западната астрология нещата са изцяло определени от отношенията Слънце-Земя, а Луната отдавна е останала на втори и трети план

Друг момент, който също е много специфичен за променчивия Изток, е делението на 12-годишен цикъл, обединен в по-голям 60-годишен според 5-те елемента, които според източната философия изграждат Вселената. Между другото в тези елементи липсва въздухът, който съществува в западната слънчева астрология. При нас зодиакалните тригони са обединени от 4 елемента: огън-дух, въздух-интелект, вода-чувства и земя-материя. Така тези елементи обхващат всички звездни светове на Зодиака и всички вътрешни невидими нива, определени от ангелските йерархии. Така духът ражда ума, умът се изразява в усещания, а желанията създават материята. В този смисъл УМЪТ е определящ за бъдещето.
В Китайската символика съществуват само елементи в тяхното земно измерение и взаимната им връзка като динамични енергийни източници: метал, дърво, огън, вода и земя. Така те се подкрепят или си противостоят. Водата подхранва дървото, дървото захранва огъня, огънят пък се оформя в недрата на земята, а земята ражда метала. По същата причина металът е несъвместим с дървото, а огънят с водата. Същевременно 5-те елемента са представени като 10 основни стълба поради двойното си проявление в ян-ин вариант, т.е. като плюс и минус при делението на света по хоризонталата. Подобно деление има и в Западния зодиак, като огънят и въздухът винаги са ян-плюс, а водата и земята винаги – ин-минус. Това определя отношенията даване-приемане.

12-те години, които съотвестват на 12-те животни от Китайския зодиак, също не са свързани със Слънцето. Те изобразяват 12-годишния Юпитеров цикъл. Юпитер прави една обиколка около Слънцето за 12 години. Като Господар на Времето и свързан с тези влияния във Вселената, той е възприет като повелител и на Китайския зодиак. И макар Юпитер да е най-голямата планета в Слънчевата система и се нарича нераелизирало се слънце, все пак не е Слънцето, а само негова рожба.

Както виждаме, в китайската астрология влиянието на Слънцето е застъпено твърде малко. Това не е слънчева астрология и не отразява висшите влияния на зодиакалния кръг от съзвездия, защото препраща влиянията на звездите не през Слънцето, а през влиянията на Луната. Така фокусът е много по-различен и ниско енергиен. Въздействията му са слаби, нестабилни, доста по-неразумни и силно материални.

Всички знаем, че Луната е символ на масите, на народа, на тълпите, че отразява нашата племенна същност, рода ни, близкото ни обкръжение, нашето детство и нашите чувства. По същия начин тя действа и в Китайския зодиак. И сега в йероглифите, които изразяват фамилни знаци, навсякъде присъства името ”жена”, а самият йероглиф за фамилия е съставен от компонента „жена” и „раждам”. Това са древните обвързаности с първите осъзнати космични влияния. Китайският зодиак показва онзи етап, когато човек е казвал: "Аз съм Тай”, а чак след това е назовавал личното си име, ако въобще го е правил. Когато Слънцето е успяло да проникне със своето влияние в съзнанието на по-динамичния западен човек, той е започнал да осъзнава първо себе си, а след това да връща и към общия си произход. В този смисъл китайската астрология не предполага отразяването и задвижването в нашия характер на творческите и могъщи слънчеви влияния. Слънцето е символ на Духа, на стабилността, на светлината, на знанието и творческия потенциал. То разкрива индивидуалността в нас, спецификата във всеки човек, неговия растеж като разум, безсмъртието и най-доброто в него.

Затова и западната астрология залага на индивидулността на всеки човек, на отварянето на слънчевите влияния и на анализа как точно Слънцето препраща към нас и планетите влиянията на огромния зодиакален кръг от 12 съзвездия. Това е влияние от по-мащабен и по-висш характер. То дърпа човечеството много по-силно напред. Самият Христос - Словото, се свързва със Слънцето.

Освен това начинът, по който се представя китайската астрология в западния свят, е напълно некоректен. Никой не споменава за 28-те знака на Луната, за това, че както и в западната астрология, за предсказания се изисква месец на раждане и дори час на раждане. Не се казва, че и там се борави с разположенията на планетите, макар че на Слънцето не се отделя кой знае какво място, а Уран, Нептун и Плутон не се отбелязват. Меркурий се свързва с водата, Венера с метала, Сатурн със земята, Марс с огъня и Юпитер с дървото. Идеи, които са напълно несъвместими с трансформациите на самите планети във времето, където Меркурий се изгражда като посланика на боговете и се свързва с въздуха и интелекта, Юпитер изявява огъня и гръмотевицата, а основен носител на божественото и на небесния дух е Слънцето.

В Китайската астрология, която се представя у нас абсолютно некомпетентно, се набляга на годишната вибрация, която е толкова обща и неточна, че просто няма никакво значение. По тази причина тази толкова сложна, макар и неприложима за белия човек наука, се разкрива по един невероятно лековат и дори глупав начин. Това се възприема като някаква странна екзотика и забавление. Никой не обяснява разликите в отделните системи на тълкуване и връзката им с различните исторически етапи и философски системи, с еволюцията на самото човечество. Затова отново се опитваме да се върнем назад, нещо което ни се случва чрез всички източни учения от типа на йога и чи-гун, които са древни, но много, много остарели и ограбващи белия човек.

Всичко това показва и колко малко знаем за слънчевата астрология, която всъщност всички практикуваме волно или неволно.