Девойката Марина била дъщеря на езическия жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ в.). Баща и я възпитал в идолопоклонство, но господ Бог по Своята милост и дал да узнае истината и я призовал при Себе Си.

В това време римското правителство жестоко преследвало християните. Много от преследваните се криели по пустините и планините. А мнозина оставали в градовете и като вземали вид на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват словото Божие.

От един такъв християнин 12-годишна Марина пръв път чула за Господа Иисуса Христа и сърцето и изпълнело от любов към него. Тя много желаела да получи св.крещение, но поради гонението не е имало нито в града, нито в околностите свещеник, който да може да извърши това тайнство. Марина се оставила на Бога и очаквала Неговата воля. А между това тя не се бояла открито да изповадва името на Господа, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение.

Пръв неин гонител станал самиеят и баща. Той бил ревностен поклонник нидолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко.

На нея църквата посветила един от своите големи православни празници. В народната традиция пък денят на св.Марина е известен като

Маринден.

Той съвпада с един от трите най-горещи дни през годината - 15, 16 и 17 юли, които българинът нарекъл Чурлига, Пърлига и Огнена Марина. Празникът свързват и с народния култ към светицата - символ на небесния огън, пазителка на жътвата и сеитбата, господарка на бурите, пожарите и змиите.

На 17 юли се пали нов жив огън – покровител на ковачи, хлебари и калайджии. Добиват го само братя близнаци, мъже едноименици или с редки имена. Носят го по домовете и с него палят огнището, за да ги пази от небесни стихии, болести и вредни твари. Прескачат го хора и добитък, за да са здрави и жизнени през годината.

На Маринден стопанките не хващат ножици, конци и въжета; не шият с игли и не плетат с куки, не решат косите си, за да не ги намерят змиите, които пълзят в полето, ливадите, градините и лозята. А жените на ковачи, хлебари и калайджии приготвят питки, намазани с мед. Раздават ги на близки и познати, за здраве на стопанина, да му е спорен и доходен занаята.

Стара поверие е, че светицата има и

лечителска дарба – помага на незрящи хора.

За да намерят лек за страданието си, те ходят на аязмо или река край манастир, наречен на името на св. Марина. Мият очите си с благословена от нея вода, връзват парцалчета на близките дървета и се молят там да остане болестта.

В деня на св.Марина започват седенките. Обредното “заклаждане” на първата седянка е изпълнено с магии за любов и щастлив живот.

Именници: Марина, Марин, Маринка, Маринел, Маринела, Маринко, Маринчо, Маринета.