Три големи празника бележат началото на Коледните народни традиции – Варвара, Сава и Никулден.

Първият се отбелязва в чест на Св. Варвара. Латинското й значение е “груба, жестока”, а в гръцкото Варвара означава “чужденка”. В библейските рисунки светицата обикновено е представяна стояща на кула с три прозореца, държаща в ръката си мълнии и гръмотевици. Понякога тя е изобразявана, държаща бокал и свещената нафора в близост до нея с артилерийски оръдия.

В народната вяра св.Варвара е сестра на св.Никола и св.Сава, за които старите българи казват: „Варвара вари, Сава пече, а Никола идва с голяма лъжица да гощава гостите”.

Начало на Коледното празнуване слага празникът в чест на великомъченица Варвара. Той се тачи преди всичко от жените в семейството, затова в народния календар е известен още като

ЖЕНСКА КОЛЕДА

Светицата почитат като покровителка на шарката и всички болести, свързани с появата на обриви. За да я омилостивят, стопанките приготвят медени пити, които раздават на пътниците. Всеки, който отчупва от питката, изрича благословия: "Да дава господ здраве вам, на челяд, на добитък и на всички!" В някои села месят малка погачка в навечерието на празника, оставят я да пренощува на полицата, край огнището. Вярват, че ако болестта хапне от сладката пита, ще се смили и ще отмине децата в къщата. Сутрин нечетен брой деца - три, пет, седем и т.н. се събират на някоя поляна, като всяко едно от тях носи дръвца и по няколко шепи зрял боб. Те правят огън, слагат боба в глинено гърне и го варят на чорба. Когато бобът омекне и преди в гърнето да е прибавено сол и лук, дете, което е изтърсак - последното дете на родителите си, изважда с лъжица от боба и слага на коляното на всяко дете по три зърна. Децата са сядат в кръг. Всяко дете изяжда зърната, като ги взема в устата си без да ги пипа с ръце. В други краища пък на този ден палели огън на кръстопът, около който децата високо скачали или разпръсквали на всички страни , за да не боледуват от шарка.

Стара традиция е на този ден, който съвпада със средата на коледния пост, по къщите да обикалят ‘варварки’. Млади девойки, облечени празнично, ходят във всеки дом и пеят песни за щастие, любов и берекет. А стопаните ги посрещат с радост и ги даряват с брашно, сушени плодове, ябълки, орехи и дребни пари.

В деня на св.Варвара във всяка къща жените варят царевица, подсладена със захар, орехи и стафиди. От нея трябва да хапне всеки, за да е здрав и бодър през годината. От царевицата дават по малко и на животните – да са пъргави и плодовити. Празничната трапеза нареждат близо до прясно измазано огнище и на нея винаги слагат освен обредна храна, медена пита, сол, пипер и шише с прясно налята вода.

Именници днес са: Варвара, Барбара.