Свети Седмочисленици е събирателно название за светците, почитани от българската православна църква като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата.

През 886 г. княз Борис – Михаил, посрещнал книжовниците и дал насърчение и държавна подкрепа на техното свещено дело. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина и за нейното разпространение, а също така и за подготовка на свещенослужители за младата българска християнска църква.

Наум оглавил това в Плиска, а Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център Охрид, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за седем години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители.

Така се създали нужните условия и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията бил заменен с народностния български език, разбираем за практически всички българи в онези времена. След приемането на християнството от Киевска Рус, сътворената от тях църковна книжнина наложи старобългарския език като официален църковно служебен език от Адриатика до Далечния Изток.