Свети Седмочисленици е събирателно название за светците, почитани от българската православна църква като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата.
През 886 г. княз Борис – Михаил, посрещнал книжовниците и дал насърчение и държавна подкрепа на техното свещено дело. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина и за нейното разпространение, а също така и за подготовка на свещенослужители за младата българска християнска църква.
Наум оглавил това в Плиска, а Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център Охрид, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за седем години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители.
Така се създали нужните условия и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията бил заменен с народностния български език, разбираем за практически всички българи в онези времена. След приемането на християнството от Киевска Рус, сътворената от тях църковна книжнина наложи старобългарския език като официален църковно служебен език от Адриатика до Далечния Изток.
Още от Вяра и демони
“Ако тези млъкнат, камъните ще заговорят”
Когато БПЦ в скоро време възприеме решенията на Критския Събор, какво ще правите?
В Неделя на Всички български светии се измолва молитвеното им застъпничество за България
На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200-годишнината от написване на История Славянобългарска. В това време е канонизиран и Св. Софроний Врачански.
Почитаме преподобни Онуфрий - вечният скиталец из пустинята
Жития на светците