3 януари

ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК МАЛАХИЯ

Свети Малахия е един от т. нар. „12 малки пророци”. Той е написал последната пророческа книга на Стария Завет в 4 в.пр.Хр. Юдеите я нарекли „печат на пророците”. В нея светецът не само е изобличил упадъка на нравите на целия еврейски народ, но е предрекъл мисията на Господния Предтеча, призван да подготви пътя на идващия Месия – Христос, когото нарекъл „Слънце на правдата”.

Днес се почита още свети мъченик Гордий.

4 януари

СЪБОР НА 70-ТЕ АПОСТОЛИ

На тази дата православната църква почита Събор на 70-те апостоли, което означава общо празнуване. Освен познатите 12 апостоли, Христос има и други - 70, които също изпращал на проповед. След възкресението на Христа ведно с дванадесетте апостоли и те се разпръснали по света да проповядват и са страдали за Исус.

Те проповядвали не само със слово, но и с примера на добродетелния си живот, търпение, кротост, дела на християнска любов и вършили чудеса.

На 4 януари имен ден празнуват всички, които носят името Тихомир и Тихомира.

Тихомир e славянско име, образувано от думите "тих" и "мир" - означава спокойствие и смирен живот, разпространено през векове сред всички славянски народи. На български се среща освен като мъжко име и като женско - Тихомира.

5 януари

СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ТЕОПЕМПТ И ТЕОНА

Епископ Теопемпт е един от верните служители на Христовата вяра, дал съвършен пример за свръхчовешка издържливост. Затворен в тъмница по заповед на император Диоклетиан, той е свирепо измъчван в продължение на 22 дни за назидание на своите братя по вяра. Горен в разпалена пещ, упояван със силна отрова, обесен на дърво с камък на врата, св. Теопемпт оживял, като неуязвим. Тогава езичникът Теона, един от най-верните жреци на Хеката, направил смъртоносна отрова, с която да погубят праведния християнин. И този път вярата на мъченика Теопемп била по-силна от отровата и той оживял. Като видял чудото пред очите си, Теона паднал пред нозете на епископа, признал силата на Иисус Христ и станал негов последовател.

Днес се почита и преподобна Синклитикия.

6 януари

БОГОЯВЛЕНИЕ

Това е един от най-древните Господски празници, който от 2 в. бил съединен с честването на Рождество Христово. Наричали го Богоявление, защото, при кръщението си във водите на Йордан, Иисус Христос се явил на света за обществено служение, за разлика от времето на неговото раждане, когато се явил пред хората само в плът. През 4 в. църквата разделила двата празника и започнала да чества на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.

7 януари

СЪБОР НА СВЕТИ ПРОРОК, ПРЕДТЕЧА И КРЪСТИТЕЛ ГОСПОДЕН ЙОАН

Църквата е отредила този ден за възпоминание на светия Господен Кръстител Йоан. Нарекли го „негов събор”, защото на богослужебното тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на божия пророк и праведник, изпълнил своята главна мисия – представянето на Иисус Христос за обществено служение и покръстването му във водите на река Йордан.

8 януари

ПРЕПОДОПОБНА ДОМНИКА

Благородната девица Домника пристигнала в Цариград с мисълта и силното желание да се покръсти в христовата вяра. С пламенна ревност тя се предала на аскетични подвизи и достигнала до високо духовно съвършенство. То било осенено от Бога с дар на прозорливост и чудотворство. До края на своя живот Домника, която имала власт над природните сили и съдбата, се посветила да лекува болните и помага на слабите и беззащитните.

Днес църквата почита и преподобни Георги Хозев.

НАРОДНИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ

В българския народен календар денят преди Богоявление ( 6 януари) се нарича

зимен Кръстовден, Кръста, Кръстци, Попова Коледа.

В храма се отслужва служба, водата се кръщава, освещава. Миряните нося в дома си от светената вода, а свещеникът ръси с китка босилек и светена вода къщите, за да прогоните злите сили и демони в земния свят.

На Попова Коледа се прави и последната кадена вечер. Приготвят се постни гозби, жито и обреден хляб с богата украса - вечерня или боговица, на която забождат недогорялата свещ от втората кадилка. Преди да започне вечерята, празничната трапеза се прекадява три пъти от стопанката на дома. В края на вечерта месалът, на който били наредени гозбите, три пъти се „сурва”, за да е плодовита годината.

На 7 януари, когато  православната църква чества деня на св. Йоан Кръстител, нашите предци са празнували 

Ивановден

Той е част от богатия обреден коледно-новогодишен празничен цикъл. Ритуалното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. 

Този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. А в Югозападна България къпят и младоженките, и малките момиченца до 1 годинка.

Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза.

Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Носи се кравай, месо и вино. Прави се обща трапеза.

Днес празнуват всички с имена Иван, Иванка, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана и Яна.