6 февруари

ПРЕПОДОБНИ ВУКИЛ, епископ Смирненски

Преподобний Вукил бил ученик на св.ап.Йоан Богослов, който го посветил за епископ на гр.Смирна. Целият си живот светецът посветил в служба на Бога.

Днес църквата почита още света мъченица Доротея и свети равноапостол Фотий, патриарх Цариградски.

7 февруари

ПРЕПОДОБНИ ПАРТЕНИЙ, епископ Лампсакийски

Партений бил беден, неук човек, но със слушането на библейски книги обикнал Бог и неговото учение. Всеки ден той ловял риба, която раздавал на бедните и им помагал в техния труден живот. За добрините му Господ го възнаградил със силата да изцелява болести. По-късно светецът получил добро образование и бил ръкоположен за епископ на Лампсак. До края на дългия си живот се грижил усърдно за своите миряни, правил чудеса и прогонвал злите сили.

8 февруари

СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ТЕОДОР СТРАТИЛАТ

Теодор живял през 4 в. Заради своята добродетелност и мъдрост, бил назначен за стратилат (войвода) в гр.Ираклия. Вярата му в Иисус не се харесала на император Ликиний. Той поискал от Теодор да се отрече от Бога, за да е достоен за своя народ. На това предизвикателство Теодор отговорил, като разрушил всички златни и сребърни идоли на Ликиний. За тази дързост стратилатът бил хвърлен в тъмница, жестоко бит с оловни пръчки и остри тенекии, горен с огнени факли, ослепен. Мъченичество на святия човек свършило, когато посякли Теодор пред очите на съгражданите му. От тогава църквата почита 8 февруари в негова памет.

Днес се почита и свети пророк Захария Сърповидец.

9 февруари

СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК НИКИФОР

В град Антиохия един свещеник, на име Саприкий, и един християнин, на име Никифор, били свързани помежду си с тясно приятелство. В такава дружба те проживели няколко години. Но духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях; те се скарали и страшна вражда заменила предишното приятелство. След известно време обаче Никифор разбрал, колко грешни и неугодни Богу са чувствата на вражда и пожелал да се помири със Саприкия. Но Саприкий не искал и да чуе за това.

Напразно Никифор прибягвал до посредничеството на общи приятели. Саприкий упорствал в своята вражда, забравяйки, че Господ не приема молитвите на тия люде, които таят в ръцете си злоба против ближния. Той не искал и да чуе за Никифора. Когато тоя със сълзи падал при нозете му и го молил за примирение, Саприкий мълчаливо се отдалечавал и не искал дори да погледне предишния свой приятел.

Настанало тежко гонение против християните. Саприкий, като свещеник, бил хванат пръв и отведен на съд при управителя Той безстрашно изповядал пред него вярата си.

Управителят заповядал жестоко да мъчат Саприкия, който с необикновена твърдост претърпял ужасните страдания и казал на управителя: "Ти имаш власт само над тялото ми, а душата ми Бог пази. Който я е създал!" Като видял, че мъченията не могат да склонят Саприкия да се отрече от вярата, управителят го осъдил на смърт.

Повели свещеника към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифора. Като паднал при нозете на Саприкия, той му казал: "Мъчениче Христов, прости ми, ако съм виновен пред тебе!" Но Саприкий с гняв се отвърнал от него.

Войниците, които го отвеждали на смърт, се чудели как може един човек пред смъртта си да таи толкова злоба и омраза. Те казали на Никифор: "Тоя човек отива на смърт. Той вече не може да ти вреди. Защо трябва толкова настоятелно да го молиш за прошка?

За това, че Саприкий останал неумолим, не приел молбата на брата, не смекчил гнева си Господ го наказал - отнел от него благодатната сила, която го укрепявала сред мъченията, и сърцето на Саприкий, немилосърдно и жестоко, се изпълнило веднага с малодушен страх от смъртта. "Не ме убивайте! Ще направя всичко, каквото заповядват царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва", проплакал мъченикът. Тия думи ужасили Никифор. "Какво правиш, възлюбени брате? – Опомни се, не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел чрез много страдания! Ти вече стоиш пред вратата на чертога Христов, и Господ ще ти даде вечен живот за временната смърт, която ще приемеш за Неговото име!" Но увещанията на Никифор останали безполезни. Саприкий затворил сърцето си за гласа на любовта и милосърдието, и то сега останало глухо и за спасителните съвети.

Тогава Никифор, обръщайки се към войниците, извикал: "Мене със смърт накажете! Аз съм християнин!" Един от войниците се затекъл при управителя и му разказал, че Саприкий се отказал от Христа, но един друг, на име Никифор, се обявил за християнин и бил готов да умре за вярата си. Управителят заповядал да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата. Никифор радостно склонил глава под меча.

10 февруари

СВЕТИ ХАРАМПИЙ

Църквата почита на 10 февруари Свети Харалампий.

Живял през втори век, в град Магнезия (Тесалия) той заемал епископската катедра. Бил вече над стогодишна възраст, когато по нареждане на Септимий Север се започнало поголовно гонение и умъртвяване след жестоки мъчения на християните. За да спасят живота си, те трябвало публично да се отрекат от вярата си и да принесат жертва в езическите капища пред статуите на боговете. Без да се страхува за живота си, Магнезийският епископ Харалампий проповядвал Христовото учение.

Властниците заловили беззащитния старец и го изправили пред съд. Той се държал достойно и преди палача да спусне меча си върху него, Харалампий склопил очи и предал душата си на Бога. Така той загива мъченически за християнската вяра през 198 г.

11 февруари

СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ВЛАСИЙ

Св. Власий е роден около 250 г. в областта Кападокия, в днешна югозападна Турция. Подобно Пресвета Дева Мария и той от малък е предаден да служи на Христа. И когато го възлюбил, се врича да пасе Христовото стадо и става епископ.

По времето на езическите римски императори обаче, всеки, посмял да откаже поклон пред езическите идоли и вярващ в Христос, сам подписвал смъртната си присъда. Започнали гонения и жестоки мъчения за християните. Оцелелите от мъченията вярващи бягали по гори и пещери. Св. Власий бил неотлъчно до тях, за да ги утешава, причастява и с молитви да лекува болните. Той станал приятел и на горските животинки.

Но императорските войници откривали християните и там! Намерили и епископа, докато се моли в една пещера, а около входа кротко били налягали диви животни.

Отвели го при управителя на областта. По пътя всеки добитък, който срещали, бил благославян от епископа, а пастирите той обръщал в Христа с благодатни евангелски слова. Мнозина по неговите молитви получили изцеление. В съда управителят обещал на епископ Власий помилване и охолен живот, ако се откаже от Разпнатия евреин (Христос) и се поклони на идолите, но той бил непреклонен: „Аз вярвам във възкръсналия Спасител на света – Христос, чието царство не е от този свят на експлоатация на човешкия труд и вяра във всевъзможни идоли. А е обич към всеки човек, дори и към враговете, и вяра във вечния живот в Небесното Царство чрез Възкръсналия от мъртвите – Христос”.

При тези две различни царства конфликтът и мъченията от страна на управляващото царство са неизбежни (виж Йоан 18:36). Стържат го жив, но той оцелява. Хвърлят го в близкото езеро, откъдето той по водата се връща на брега. Това съвсем вбесило управителя, който го предал на смърт!

Посичат епископа с меч! Това се случва на 11 февруари 316 г. Заради мъченическата си смърт, той е нареден в сонма на светиите.

И днес по молитвите на св. свещеномъченик Власий много мъже и жени от народа Божий – българи и чужденци, намират както изцерение, така и Христовия път, истина, и живот (виж Йоан 14:6). Амин.

12 февруари

СВЕТИ МЕЛЕТИЙ, архиепископ Антиохийски

Св. Мелетий живял във време, когато се разпространявали ереси. Избран за епископ на Антиохия, той всеотдайно проповядвал Христовата вяра. На свиканите два вселенски събора пламенно се борил да усмири разприте и враждите между християни и ариани. Еретиците неведнъж пращали на заточение антиохийския епископ, но той до края на живота си останал верен последовател на християнската вяра.

Църквата почита и св. Антоний, патр. Константинополски, преп. Мария и Евгений и преп. Мелетий Родоски