Българският народ може без църковната институция, но абсолютно не може без християнството, затова знак за равенство за съдбовността им в развитието ни не може да се слага. Истинското, чистото и непокварено християнство всъщност е една антидържавна, антиинституционална и антифинансова идея. Думата църква не съществува в евангелиетата, тази идея за институционална йерархичност, санове и титли, за строителство на сгради, за притежания на земи и злато, за плащане на възнаграждения и вземане на данъци ги няма в Словото.
Напротив, те са свързвани винаги с „князът на този свят”, за когото Христос казва: „… и в Мене той няма нищо” (Йоан 14-30).
Всъщност, ако човек се зачете в свещените думи, ще разбере, че Христос призовава хората към пълен самоконтрол и самоуправление. Той промени завета с Бог и ни съобщи новите напътствия, а именно, че дори да кажеш нещо срещу брата си без причина, вече си убил, че дори да помислиш за жената на ближния, вече си прелюбодействал, не препоръчва съдебните процеси между хората, не говори никъде за санкции и наказания от страна на държавата, за войни, армии и т.н. Формално Синът Божий е разпнат за проповядване и дейност срещу цезаря, срещу империята на Марс. Евреите искат цар, сила и война срещу римляните и именно заради отричането на тези неща от Христос, те не разпознават Своя Бог и плащат прескъпо затова; включително с Холокоста и най-вече, оставайки почти 2000 г. без държава и уважение; от погрома на легионите на Тит над Йерусалим (разпвал по 500 юдеи на ден) през 70-та сл.Хр. до 1947 г.сл. Хр.
Много държави, които твърдят че са християнски и поддържат за своя изгода като инструмент за държавно управление църковния клир, всъщност създават армии, инвестират в атомно оръжие, толерират хазарта, наркотиците и проституцията, създават огромен полицейски и съдебен апарат за репресии, допускат лихварството, а търговията и консуматорството са изведени в ранг на държавна политика.
Нищо от това не е християнско, но църквата го поддържа с всичките си сили и участва активно в него и му песнопее.
Висшият клир се обяви срещу „ин витро” метода, но няма нищо против производството на оръжия, полицейския апарат за следене и манипулации, срещу лихварството на банките. Христос не проповядва забрани и санкции, нито страх и вина, а разкрива идеята за самоконтрол над мисълта и думите, за самоосъзнаването на всеки човек и поемане на лична отговорност за съдбата си чрез лично общение с Бога. Защото със забрани, наставления и санкция резултатите не са големи.
Странно, че идеята за Бог се смесва с някакви културно-исторически ценности, неясно предназначение на институции, титли, сгради, имоти и дори лимузини.
На никого, особено на днешните образовани хора, не са им нужни посредници, за да разговарят с Бога и някой да им обяснява Неговото мнение по различни въпроси. Това трябва да е толкова ясно, колкото е ясно, че на едно дете не му е нужно да има посредник, за да разговаря и получи съвет от Баща си.
Разговорът, молитвата за всеки човек с Бог е дълбоко сакрално, лично и задължително условие, а и Христос е дал само една молитва - „Отче наш”. Свещеник тук не е нужен, още по-малко черква. Небето, звездите, планините, морето и равнините, те са храмът Божий, израз на неговото съвършенство и любов!
И защо казват, че църквата е опазила българския народ през петвековното робство от поробителя, като това не е вярно.
Църковната институция е главният виновник за падането на България под вековното турско робство.
България бе избрана от Бог още по времето на княз Борис и цар Симеон да стане извор на Просвещението в Европа, да изнесе през света истинското християнство, да промени света.
Боян Мага, внук на княз Борис, син на цар Симеон и брат на цар Петър и св. Иван Рилски, създава богомилството; истинското и чисто християнство.
То обаче бе унищожено от властимащите, не без основното участие на църковния клир. Виантиийците и турците са последвалият отговор, а България губи мястото си на първата ренесансова сила.
Католическата църква също изиграва на няколко пъти ужасяваща роля в нашата история. Казва се, че самият св. Димитър Солунски пробожда с копието си цар Калоян при обсадата му на Солун през 1207 г. заради унията на Калоян с папския престол, за получаването на титлата „рекс”, а на българския патриарх на титлата „примас” и признаването на върховенството на римокатолическата власт.
Така на няколко пъти освобождението на България се свързва със св. Димитрий Солунски. Това става при пренасянето на иконата му от Солун в Търнов, за което свидетелства Никита Акоминат, от братята Асен и Петър, при наказанието на Калоян за предателството му, и най-накрая при освобождението на България от турците, където освободителният процес започва от църквата на св. Димитър Солунски” през 1854 г. с едно Откровение и един антиминс, дадени тогава на един бъдещ български свещеник.
Оттам идват и ужасяващите сведения за окончателното падане на България под турска власт. ”За умножение на греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди 303 години (написаното датира от 1747 г.), т.е. в 1444 г., когато християнските водители (крал Владислав ІІІ Ягело) до град Варна със своята измама принудили турския султан Мурад ІІ, който лично води в битката османската войска, да вдигне очи и ръце към Небето и с голям глас да отправи своята молба към Бога: ”О, Исусе, ако си наистина Син Божий, както Те изповядват Твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, където не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието… И тогава, о, тогава препълнената чаша на Божия гняв и проклятия се изле на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна що превзеха и ограбиха, ама най-сетне и самия Константинопол падна.”
Владислав ІІІ Ягело, наречен по-късно Варненчик и на когото има кръстен булевард във Варна, сключва 10-годишен мир със султан Мурад ІІ, слагайки ръка върху Евангелието, а султанът върху Корана. По препоръка на папата обаче само след няколко месеца той се отказва от клетвата си, подновява военните действия и предизвиква османската армия в битката при Варна. Резултатът от това клетвоотстъпничество, не без намесата на папата и свещениците, е страшен и последният шанс за възстановяване на българската държава е прекратен. И вместо в Просвещение потъваме в мрак.
През ХІХ век българският народ отново измоли милостта Божия и пак със съдействието на св. Димитър Солунски постигна свободата си чрез Руско-турската война от 1878 г. Висшият църковен клир обаче пак не разбра за какво става въпрос и остана глух и сляп за новия завет с Бог. Така през 1944 г. атеизмът и подчинението отново нахлуха в нашите земи.
От 1914 г. времената се смениха, християнството получи нов огромен заряд, Бог възобнови завета си с човека и даде нови насоки на световното развитие. И това се случи на българска земя, без обаче българската църква да разбере какво се случва. Затова и не е чудно, че й се налага да се защитава и да се чуди как да вдигне сринатия си имидж. Действията й обаче са твърде неадекватни, защото в тях отдавна липсва истината.