30 октомври

Тези свети мъченици - Зиновий и родната му сестра Зиновия, се родили в град Егей, в Киликийската страна, от благочестиви родители. Тук те били възпитани в страх Божий и в благочестие. Още по време на детството им родителите им предали душите си на Господа, като оставили голям имот на децата си.

Въпреки младостта си Зиновий и Зиновия били мъдри по разум и твърди в добродетелта. Като се убедили в суетата на този свят, те решили да оставят всичко и да последват Христа. Зиновия предала на брат си своята част от имота, която наследила от родителите си, за да я раздаде на бедните, а самата тя заживяла в доброволна бедност, като безмълвствала и пазела девството си в непорочност за Небесния Жених. Зиновий, като взел двете части от имота, започнал да го раздава на бедните и скоро изразходил всичко, така че сам станал като един от бедните. Но Бог, Който се грижи за сирачетата и не оставя уповаващите се на Него, обогатил светите брат и сестра със Своите небесни блага заради раздаденото на бедните богатство: Неговата могъща десница защитавала Зиновия от всички беди през време на целия й живот и прогонвала от нея бесовските нападения; а Зиновий получил от Господа дар да изцерява недъзи с допирането на ръцете си.

Така Бог обдарил със силата на чудотворството тези ръце, които щедро раздавали милостиня на бедните. От какъвто и недъг да бил обладан някой човек, от каквато и болест да страдал, той получавал изцеление, веднага щом свети Зиновий го допирал с ръката си. Този Божий угодник подавал велика милостиня в продължение на целия си живот, ту като раздавал имуществото си на сиромасите, ту, като изпращал по Божия благодат изцеление на боледуващите; той изгонил множество нечисти духове от хората, утешавал намиращите се в печал, помагал на постигнатите от беди. Сияейки от добродетели и прославен с чудотворства, той бил избран за епископ на родния си град.

Този добър пастир ревностно пасял Църквата Божия, постоянно помагал и правел добрини на хората и изцерявал недъгавите. Веднъж при светеца дошла една жена от Антиохия, която имала неизлечима язва на гърдата си. Много средства била похарчила за лечението си, като се опитвала да намери изцеление от болестта си при лекарите, но те не й оказали никаква помощ, напротив, жестокият й недъг все повече и повече се усилвал, така че вече я заплашвала смърт. Като я видял, свети Зиновий се съжалил над нея: той докоснал с ръката си язвата й и осенил поразеното място с кръстното знамение. В същия миг язвата изчезнала и жената, станала напълно здрава, с голяма радост се върнала у дома си в Антиохия.

Друга жена, невярваща в Христа, съпруга на един управник на име Индис, страдала от същата болест; но чрез целебния дар на свети Зиновий и тя се избавила от своя недъг. Поразена от станалото чудо, тя заедно с мъжа си и с децата си се обърнала към Христа. Всички те били просветени със свето кръщение. Така тази жена получила телесно здраве и полза за душата си.

Междувременно нечестивият цар ДиоклетианРечник повдигнал страшно гонение срещу християните. Тогава в Киликийската страна пристигнал управителя Лисий, за да предаде на мъки всички, които изповядвали името Христово. Преди всички в Егея пострадали трима християнски юноши: Клавдий, Астерий и Неон. Като ги хванал, Лисий ги подложил на различни мъчения и накрая ги приковал към кръст извън града. Като чул за свети Зиновий, той изпратил войниците си, за да го задържат. Когато довели светителя, Лисий му казал:

- Не искам да влизам в дълъг разговор с теб, защото зная, че вие, християните, обичате многословието. Ще говоря с тебе кратко: предлагам ти живот или смърт, живот - ако се поклониш на нашите богове, смърт - ако не се поклониш. Избери сам, което искаш: или принеси жертва - тогава ще останеш между живите, а освен това, ще получиш и чест от нас, или можеш да останеш в заблуждението си, но тогава ще изтърпиш страшни мъки и ще загинеш от ужасна смърт.

Свети Зиновий, без ни най-малко да се уплаши от думите на княза, отговорил с твърдост:

- Този временен живот без Христа не е живот, а смърт. Не, предпочитам да претърпя временни мъчения заради моя Създател, а после вечно да живея с Него, отколкото да се откажа от Него заради този временен живот и после вечно да се мъча в ада.

Като чул тези думи, нечестивият княз заповядал да съблекат светеца гол, да го окачат на кръст и да го бият безмилостно.

- Да видим - казал той, - дали ще дойде Христос да го спаси!

Блажената Зиновия, като узнала, че брат й, свети Зиновий, страда за Христа, бързо се отправила към това място, където го мъчели. Като видяла, че брат й, окървавен и покрит с рани, виси на кръста, тя пламнала духом и като застанала пред мъчителя, му казала:

- Аз съм християнка, както и моят брат. Изповядвам Същия Един Бог и наш Господ Иисус Христос. Затова нареди да мъчат и мен така, както ти мъчиш моя любим брат. Искам да изпия същата чаша със страдания и да се увенчая със същия венец.

Мъчителят се учудил на това мъжество и на решимостта на света Зиновия и казал:

- Жено, не се опитвай да се погубиш, не си докарвай такова позорно мъчение, където ще търпиш срам и ще понасяш страдания. Та ти ще изпиташ голям срам, когато те заставят да се разголиш. Ще ти се наложи да изпиташ тежки страдания, когато те подложат на мъчения. Затова ти давам такъв съвет: принеси жертва на боговете и тогава ще се избавиш от всички злини.

На това светицата отвърнала:

- Душевната голота може да ме посрами много повече, отколкото телесната; вечните мъки са несравнимо по-тежки от временните. Пренебрегвам това, че ще ме разголят, защото съм се облякла в Христа; не се боя от ръцете на мъчителите, защото съм се разпнала с Христа. Мъчителю, прави, каквото искаш; с нищо не можеш да ме заставиш да се отрека от моя Господ Христос.

Тогава Лисий заповядал да я съблекат гола и да я бият, както били брат й, свети Зиновий. Като не се задоволил с това, мъчителят заповядал да приготвят железен одър, да положат върху него двамата светии и да разпалят огън под него.

- Нека - казал той - да се яви тук Христос и да ви помогне.

Светиите отговорили:

- Нашия Христос е с нас, ти не можеш да Го видиш. Той ни оросява от небето с росата на Своята благодат, така че ние не усещаме тези мъки.

После светиите били хвърлени в кипящ котел, но и там не получили никаква вреда; те стоели като в прохладна вода, пеейки Давидовия псалом: "но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят". Като видял това, мъчителят наредил да ги изведат извън града и там да им отсекат главите. Светиите с неизказана радост тръгнали на смърт. Като стигнали до мястото на екзекуцията, те започнали да се молят така:

"Благодарим Ти, Господи, Боже наш, за това, че ни даде с добрия подвиг да се подвизаваме, пътя да свършим, вярата да опазим. Направи ни участници в Твоята слава, причисли ни към лика на светиите, които са Ти благоугодили. Бъди благословен во веки!"

Когато светиите завършили молитвата си, от небето се чул глас, който им обещал венци и ги повикал към вечен покой. Междувременно войниците се приближили и им отсекли главите. След тези мъчения те напуснали земята и се преселили на небесата. Светите им тела лежали цял ден на земята, без да бъдат погребани; а когато настъпила нощта, презвитерът Ермоген тайно ги взел и ги положил в общ гроб. Така тези светии сега непрестанно славят Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, възвеличаван от всички твари, сега и винаги и във вечни векове. Амин.

В памет на св. крал Стефан Милутин

Св. Стефан е бил син на сръбския крал Урош I (1243-1276) и царица Елена. Той се възцарил в 1275 г. и царувал 45 години.

При крал Милутин Сърбия сравнително бързо (в 1282-1283 г.) се разширила значително на юг в Македония и Албания. Разширила се също и Сръбската архиепископия - имало вече около 16 епархии.

Крал Милутин бил храбър военачалник (той често се молел на Господа преди сраженията и Бог му дарявал Своята помощ) и голям добротворец на Православната Църква. Полагал големи грижи за издигането на Сръбската Църква и надминал всички свои предшественици по строителство на храмове и пожертвователност към Църквата (построил повече от 40 църкви).

В Хилендарския монастир построил по-голям и по-красив храм, и кула с храм за защита на монастира от нападения на морски разбойници; подарил на монастира села, воденици и др. След една победа на сръбски и византийски войски над турците в Мала Азия, той построил църкви в Иерусалим, Цариград и Солун, построил в Иерусалим също и монастир "Св. Архангели Михаил и Гавриил", и странноприемница в Иерусалим за поклонниците славяни. На много места в своята държава той също построил църкви и монастири, от които най-хубави били: "Св. Богородица" в Грачаница (до Прищина) и Банският монастир "Св. Стефан" (близо до пътя Митровица - Нови Пазар). Щедри дарения получили от него и монастирите в Македония (Трескавец в Прилепско, Виргински до Скопие, "Св. Георги" в Кичевско).

За голямата привързаност на св. крал Милутин към Сръбската Църква говори и фактът, че по време на борбата между него и брат му Драгутин, който искал да го свали от престола и да възкачи сина си Владислав, Милутин намерил опора само в Църквата.

Сръбското общество признавало, че милосърдието е една от най-важните християнски добродетели. Израз на това съзнание била построената от крал Милутин болница в Цариград при монастира "Св. Иоан Предтеча".

Св. крал Стефан е бил изключително благочестив и състрадателен човек. Според свидетелството на неговия житиеписец, той често излизал нощно време вън от своя дворец, облечен във вехти дрехи, отивал при бедните и им раздавал пари, храна и дрехи.

Щедро дарявал материална помощ и на монастирите, а от тях желаел да бъдат огнища на духовна просвета.

В негово време архиепископският престол често овдовявал. Той се грижел да бъдат поставяни изпитани лица за архиепископи и епископи. Изборите падали главно измежду отличилите се игумени на Хилендарския монастир.

Св. крал Стефан Милутин твърдо отстоявал Православната вяра. Много се борил против Михаил Палеолог задето той насилствено се опитал да въведе унията сред православните балкански народи и се домогвал да изтръгне от тях и от атонските монаси признаване на папата. Неведнъж и папите изпращали при крал Стефан свои легати (през 1288 и 1303 г.) да го убедят да признае властта на римокатолическата общност, служейки си понякога с лъжа и провокации.

Раклата с мощите на Св. Крал (Стефан Милутин) в цьрквата "Св. Неделя" в София Но всички тези папски опити били безуспешни. Св. крал Милутин имал твърда Православна вяра и ревност за нейното запазване от ереси.

Св. крал Стефан Милутин починал на 29 октомври 1320 година.

Сръбската Православна Църква го причислила към сонма на Светиите заради неговата изключителна благотворителност и святост.

След Косовската битка, станала в 1389 г., неговите нетленни св. мощи били пренесени от Банския монастир в близкото село Тренча. А около 1460 г. били пренесени от Тренча в София, която била тогава под турска власт. Днес те се намират в софийската църква "Св. Неделя" и са предмет на благоговейна почит от православните християни.