В основата му стоят мирното съжителство, солидарността между хората, уважението към близките, благотворителност и прошка
От днес мюсюлманите отбелязват в продължение на няколко дни Курбан Байрам – един от най-големите и почитани празници в ислямския календар.
В основата му стоят мирното съжителство, солидарността между хората, уважението към близките, милосърдието и прошката. Празникът насърчава споделянето и грижата към нуждаещите се. Тази година отбелязването му приключва вечерта на 30 май.
Вярващите правят поклонение на планината Арафат – невисок хълм на 15 км от гр. Мека в Саудитска Арабия, където изписват имената си на колона. Тази вековна традиция е един от петте стълба на исляма.
Според народните традиции на Арифе жените месят мекици, домашни погачи, приготвят халва и ги раздават на съседите си, на близки и приятели за душите на починалите.
В първия ден на Курбан байрам, както повелява традицията, мъжете отиват на джамия за тържествена молитва - байрам намаз. Тя се предшества от обичайната сутрешна молитва - сабах намаз, а времето между двете се запълва с четене на специално подготвени за случая просветителски проповеди.
Курбан Байрам, известен още като Празника на жертвоприношението, е свързан с историята за пророка Ибрахим (Авраам), който според религиозната традиция бил готов да пожертва сина си в знак на преданост към Бог. В последния момент Бог спрял жертвоприношението и вместо това бил принесен в жертва овен. Оттам идва и традицията за приготвянето на курбан.
По обичай всяко семейство подготвя жертвено животно – най-често агне, овца или теле, като част от месото се раздава на роднини, съседи и хора в нужда. Смята се, че така празникът символизира не само вярата и смирението, но и взаимопомощта в обществото.
По време на празничните дни мюсюлманите посещават близки и приятели, отправят молитви в джамиите и почитат паметта на починалите си роднини. Традиционно домовете се подготвят празнично, а трапезата събира няколко поколения от семейството.
Курбан Байрам се отбелязва от милиони мюсюлмани по света, включително и в България, където празникът е важна част от духовния и културен живот на мюсюлманската общност.
Още от Вяра и демони
Сливенската митрополия: Украинските клирици служат по каноничния ред, с благословението на Синода
"Никаква подписка, никакъв натиск, никакво обществено внушение няма да промени нашите духовни принципи и решения"
В московската църква намериха виновник за удара по Киево-Печорската лавра: Това го прави дяволът
Бившият наместник на лаврата Павел Лебед, известен още като „Паша-Мерцедес“, още през 2023 г. получи обвинения за разпалване на междурелигиозна вражда и оправдаване на руската агресия
Почитаме епископ Тихон Аматунтски Чудотворец - светецът, който възпира ветровете
Жития на светците