Църквата почита св.Константин и св.Елена

21 май християнската църква е отредила за почит на светите равноапостоли император Константин Велики и майка му Елена. В библейските текстове Константин е най-значимия император в историята на християнството. Той има най-голямата роля за каноническото утвърждаване на християнството.

Майката на Константин – царица Елена, отива на поклонение по местата, където е живял Христос. В Йерусалим построява няколко манастира и църкви. А още по-значимата й заслуга е, откриването на кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова императорът Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин управлявал с толерантност и съпричастност. През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Разрешава строежа на храмове и самия той приема християнската вяра. Почива на 65 години в Никомедия.

Мощите му били пренесени в Цариград, в построената специално за него църква „Свети Апостоли“.

През 1200 година са открити мощите на Елена в един гроб с Константин. За лечебната им сила се носят легенди. Затова, на този ден 21 май целия християнски свят празнува в тяхна чест.

Култът към двамата светци е преминал в традициите на българите. Особено устойчивост той проявява в странджанското село Българи, където се изпълнява обичаят "игри върху огън", популярни още като 

нестинарство

В празненството участва цялото село, но в обредната игра само нестинарите. Това са избраниците на светеца, патрон на празника. Те „виждат“ неговия образ, „чуват“ гласа му, духът му се вселява в тях и от негово име те виждат в бъдещето, гадаят, съветват, мъмрят.

Нестинарството се предава по наследство. Само главният нестинар може да предава на другите нестинари силата и вдъхновението. Главен нестинар може да стане само сина или дъщерята на настоящия, и то чак когато той е прекалено стар или след смъртта му. Къщата на главния нестинар е свята, защото в нея има „столнина“ или „конак“ – малък параклис, в който са поставени иконите на св. Константин и Елена, а около тях на Богородица, св. Георги, св. Пантелеймон, Божигробски щампи и червени кърпи с изписано на тях слънце. В параклиса стои и свещеният тъпан, с който се отмерва ритъма на танца. Вярва се, че той притежава магическа сила и може да излекува този, който го носи, ако е болен. Този тъпан не се използва при никакъв друг случай.

В деня на празника, след църковната служба всички се отправят към конака, предвождани от главния нестинар и свещеника. Там главният нестинар прекадява иконите и другите нестинари и им предава духовната сила и вдъхновението на св. Константин. Те удрят тъпана и с гайда изсвирват специална нестинарска мелодия. Някои от нестинарите биват

„прихващани от светеца“

(религиозно екстазно състояние, транс) и заиграват с иконата на светеца в ръка. След това всички се отправят към извор, носещ името на светеца, и там устройват обща гощавка с донесени курбани. 

След залез слънце се връщат на мегдана и там наклаждат голям огън, около който играят хоро, под звука на гайдата и тъпана. Когато огънят се изгасне и се превърне в жарава, нестинарите започват своя танц върху нея. Нестинарят играе своя танц бос върху жаравата и докато танцува той може да види и да предскаже бъдещето.

На празника се спазват следните обредни практики: прави и общ курбан, почистват се кладенци и изворите, пие се вода от аязмо и се играе обредно хоро начело с иконите.

На 21 май се отбелязва и края на пролетта и прехода към лятото.

Традиционна храна за Св. Константин и Елена: