Повярвалите в силата и любовта на Христос с трепет очакват идването на новия бог. Седем дни, преди Иисус да   бъде разпнат на кръста на Голгото, вярващите посрещат Христос в Йерусалим с маслинени и лаврови клонки. Затова църквата нарича празника

Вход Господен. 

Отглас от тържеството на този  мит е един от най-жизнерадостните и красиви празници – Цветница. Той е подвижен християнски религиозен и народен празник. Чества се както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.

По стара традиция празникът започва с тържествена служба и водосвет. От храма вярващите носят осветени върбови клонки, които свиват на венчета. С тях кичат иконата на Св. Богородица, рогата на кравите и воловете, плодните дръвчета. Пазят от върбата до следващата Цветница – лек против много болести. Светена върба носят на гробищата, палят и прекаждат гробовете, за да предпазят душите на умрелите от зли сили.

Стара традиция е да се нарежда семейна трапеза, на която традиционно се поднасяла риба. Приготвя се 

обредното ястие тавалък – риба с ориз. 

Празникът завършва  с лазарския обичай  

кумичене. 

Рано сутринта девойките, облечени в еднакви носии, носят на реката осветено върбово венче с цветен конец и обреден хляб – кукла. Едновременно ги хвърлят във водата и по тях гадаят кога ще се задомят. По това чия китка или хляб ще е  най-напред си избират и кумица, най-главната сред тях. В нейния дом нареждат богата трапеза, след което се веселят на мегдана до късно вечерта.

След емоционалната приповдигнатост на Лазаровден и Цветница, българите влизат в най-тежката седмица преди Великиден  Страстната неделя.