От миналата година Украйна успява да свързва двата края благодарение на лихвите от замразените руски суверенни активи, съхранявани в брюкселската клиринговата къща Euroclear. Но това няма да е достатъчно, ако войната в Украйна се проточи, пише The Washington Post.

Изданието сподели прогнозата на Международния валутен фонд, според която на Украйна ще са нужни около 65 милиарда долара, за да остане на повърхността до 2027 г.

Посочва се, че единственият реалистичен начин да се получат тези средства, имайки предвид, че САЩ се отдръпват от помощта, е ако европейците вземат активите на Кремъл, които остават в техните банки.

В публикацията се отбелязва, че лидерите на Европа и САЩ не са се осмелявали да конфискуват руските средства, страхувайки се да създадат опасен прецедент, който в бъдеще може да бъде използван срещу западните правителства и да изплаши чуждите инвеститори. Също така не са изключвали, че впоследствие Русия може чрез съд да си върне тези средства и да остави тези страни с огромни дългове.

Въпреки това, както споделя изданието, в последните седмици дискусията рязко се промени заради военните провокации на Русия срещу членове на НАТО. Влияние оказа и отказът на руския диктатор Владимир Путин да удовлетвори молбата на президента на САЩ Доналд Тръмп за прекратяване на военните действия на територията на Украйна.

В публикацията се посочва, че миналата седмица германският канцлер Фридрих Мерц предложи оригинално решение. Той счита, че Европейският съюз може да „заеме“ руските пари без лихви, съхранявани в Euroclear – 164 милиарда долара – ако Украйна се съгласи да ги върне само в случай, че Русия изплати „репарации“ след края на конфликта.

Изданието добавя, че по този план Euroclear ще може да избегне потенциална отговорност. Ако Кремъл откаже да изплати репарации на Украйна, което е напълно вероятно, тогава Русия ще остане с празни ръце.

Отбелязва се, че Европа би трябвало да поеме в тази ситуация потенциалната отговорност за предоставянето на руските пари на Украйна. Но скептиците, особено Унгария, вероятно биха наложили вето на такава стъпка. Всичко това защото за този въпрос е нужна подкрепата на всички държави-членки на ЕС.

Според изданието, след цял ден обсъждания зад затворени врати, лидерите на ЕС са се съгласили, че трябва да покажат на Русия, че имат „средства“ и „воля“ да подкрепят Украйна.

„Сега е ред на Европейския съюз да изпълни обещанията. „Денят на решението“ относно това как да се мобилизират руските активи ще настъпи по време на следващото официално заседание на Съвета – 23–24 октомври“, каза президентът на Европейския съвет Антониу Кошта.

Замразени руски активи – последни новини

По-рано УНИАН съобщи, че на срещата на върха на ЕС, проведена на 1 октомври, не е постигнат напредък относно отпускането на заем за Украйна в размер на 140 милиарда евро от замразените руски активи. Белгия отказа да оттегли по-рано изразеното си възражение, а Франция и Люксембург изразиха безпокойство относно правните последици. Лидерите на ЕС се съгласиха, че комисията трябва допълнително да изследва правните и фискални последици.

Също така писахме, че министрите на финансите на страните от „Голямата седморка“ се споразумяха да засилят натиска върху Русия. Те също са готови да предприемат мерки за подкрепа на Украйна. В изявлението се посочва, че по-нататъшните ескалационни действия на Русия, включително нарушение на въздушното пространство на НАТО, засилване на атаките срещу цивилното население и повреждане на правителствени и дипломатически сгради в Украйна, са неприемливи и подкопават усилията за постигане на мир.